Изолацията не е решение: икономическата свързаност остава ключова

Изолацията не е ефективна стратегия за икономически растеж, заяви Дейвид М. Гулд, съосновател на ClimateSnap и бивш икономически съветник във Федералния резерв, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Красимир Йорданов. Според него настоящото отстъпление от тенденцията към отворени глобални пазари е временна засечка, а не обрат в процеса на глобализация.

Защо свързаността има значение

Гулд посочи, че икономическите връзки стимулират инвестиции в технологии и дългосрочен растеж. Особено уязвими от ограничения в международната търговия са по-малките икономики — те ще понесат по-голям относителен спад в БВП на глава от населението при затваряне на границите за търговия и капитал.

Неговите изследвания подчертават, че важно е не само колко връзки има една страна, а и с кои партньори е свързана. Централна и Източна Европа спечели от ориентацията си към Западна Европа чрез приток на преки чуждестранни инвестиции, конкурентни трудови ресурси и интеграция в производствените вериги на западноевропейските компании. Този модел не е изчерпан, но някои държави от региона вече достигат границата на технологичния прогрес и губят преднината си в темповете на растеж.

Рискове и ползи от интеграцията

Свързаността означава и споделяне на риск по време на кризи. В този смисъл предизвикателството е да се намери баланс: изолацията може да намали пренасянето на чужди шокове, но също така отнема достъпа до инвестиции, технологии и пазари. Гулд категорично смята, че общото добро е в запазването на откритостта и връзките.

По отношение на политиките на САЩ за налагане на мита и търговски ограничения, той ги характеризира като преходни и предупреждава, че те не решават проблема с търговския дефицит. Вместо това, такива мерки забавят икономическата активност и вредят на американските граждани и на търговските партньори.

Имиграция: социални и икономически измерения

В Европа въпросът за имиграцията се е превърнал в сериозен политически и социален проблем, като много хора свързват увеличението на миграционните потоци с негативни ефекти за обществото. Гулд настоява да се отделят социалните и политическите реакции от икономическите последствия: социалните промени могат да предизвикат неприемане, ако са твърде бързи. Поради това имиграцията според него трябва да протича бавно и контролирано, за да може обществото да се адаптира.

В същото време свободното движение на хора носи икономически ползи — например студентите от чужбина допринасят значително за икономиката на приемащите страни. Имиджът на САЩ като дестинация за образование е именно такъв пример.

Кредитният растеж — двоен ефект

Кредитната експанзия може да подпомогне реалния сектор, когато финансирането отива при бизнеси с ясни фундаменти и потенциал да използват капитала ефективно. Обратно, лошото кредитиране — когато банки отпуснат заеми без здрави основания — може да доведе до свръхразрастване на фирми и поемане на неоснователни рискове. Такова поведение се наблюдава в периода на световната финансова криза (2008–2009 г.), като неговите ефекти продължиха до около 2012 г.

Гулд изтъкна и защо Европа изостава по иновации и производителност в сравнение със САЩ: европейските компании все още разчитат предимно на банково финансиране, докато капиталовите пазари не са толкова развити. Към това се добавят регулаторни пречки и данъчни рамки, които затрудняват правенето на бизнес и ограничават възможностите за иновации.

В заключение, по думите на Гулд, бизнесът се нуждае от цялостна екосистема — развита финансова система, благоприятна регулация и правилен данъчен режим — за да може икономическата свързаност да реализира своя потенциал за растеж.