Иранската война преобръща пазарите на метали

Анализът на Bloomberg Intelligence показва, че продължителен конфликт в Иран би променил баланса на международните пазари на метали и енергия. При сценарий, в който войната продължава да затруднява доставките и да повишава цените на енергията, най-добре позиционирани са Китай, Индия, Австралия и Индонезия, а най-уязвими — Близкият Изток, Япония, Южна Корея и Тайван.

Кои икономики печелят от по-високите цени

Индия се отличава с комбинация от силно вътрешно търсене и структурни предимства: солидна алуминиева индустриална база и относителна самодостатъчност по отношение на въглищата. Това позиционира страната да извлече ползи от поскъпването на въглищата и алуминия, като същевременно по-ниските цени на медта са допълнителен плюс.

Китай също има ограничени нужди от внос на въглища и притежава предимства в алуминиевия сектор. За най-големия световен потребител на мед по-ниската цена на суровината намалява разходите за индустриалното производство.

Австралия и Индонезия са сред явните печеливши от скока в цените на въглищата и алуминия. За Австралия въглищата са основен актив, въпреки че страната ще изпита трудности при сектора на медта в условия на по-слабо индустриално търсене. Индонезия ще спечели от по-високите морски цени на товара и растящото търсене в Азия.

Латинска Америка и някои африкански държави също биха имали предимство при въглищата и алуминия. Но силната зависимост от износа на мед прави тези региони уязвими: спадът в търсенето и цената на медта компенсира ползите от другите суровини и създава сериозни предизвикателства за минните компании, особено тези с експозиция в Демократична република Конго.

Европа като цяло изглежда по-слабо позиционирана — по-висока експозиция към енергийния сектор и неблагоприятно разположение при алуминия намаляват ползите от промяната в цените на металите.

Скокът при въглищата и пренареждането на енергийните потоци

Преминаването от газ към въглища, предизвикано от по-високите цени на втечнения природен газ, е ключов фактор в сценария. По изчисления на Bloomberg Intelligence това прехвърляне на търсене може да увеличи потреблението на въглища в Европа и Азия с между 40 и 60 милиона тона спрямо предвоенните нива.

Този ръст в търсенето би довел и до по-високи цени на морските доставки на въглища — с между 50 и 70 долара за тон в сравнение с нивата преди конфликта. По-високите разходи за фрахт допълнително засилват предимството на държави, които са големи износители или имат по-къси и стабилни вериги за доставка.

Кой печели от износа на въглища

Ясните бенефициенти от по-скъпите морски доставки и по-високото световно търсене са износителите на въглища. Австралия и Индонезия се очертават като основни печеливши, благодарение на капацитета си за износ и позиционирането им на ключови морски маршрути. Съществува допълнителен потенциал за увеличение на обема на доставките от Колумбия, а в по-малка степен и от Русия, но руското участие може да бъде ограничено от логистични проблеми.

Рискове и ограничения

Въпреки печалбите за някои страни, общото понижение на промишленото търсене, предизвикано от натиска върху енергийните пазари, създава сериозни проблеми за сектори и региони, зависещи от износа на мед. Минните компании с експозиция в ДР Конго са особено изложени на негативни ефекти, тъй като по-ниските цени на медта ограничават приходите им и инвестиционните възможности.

В заключение, продължаващият конфликт в Иран би променил структурата на търсенето и предлагането на ключови метали и енергийни суровини. Някои държави ще извлекат значителна полза, но за други тези сектори могат да станат източник на допълнителна уязвимост и икономически трудности.