Иранската криза преобръща трансатлантическите връзки и ролята на Европа
Много въпросителни остават, докато преговорите между САЩ и Иран в Пакистан текат този уикенд — от риска от затваряне
Много въпросителни остават, докато преговорите между САЩ и Иран в Пакистан текат този уикенд — от риска от затваряне на Ормузкия проток до ескалация в Ливан. Ясно е обаче, че резултатите ще маркират разделение „преди“ и „след“ за европейските съюзници на Америка и ще доведат до трайно преразглеждане на трансатлантическите отношения.
Напрежение в алианса
Администрацията на Доналд Тръмп атакува европейски лидери като Киър Стармър и Еманюел Макрон, използвайки ги като изкупителни жертви за да представи САЩ като стратегически силни, въпреки пораженията и разрушенията, приписвани на Иран. Президентът публикува, че НАТО „не беше там, когато имахме нужда от нея“, а в частни разговори и по съобщения е разглеждана възможността за затваряне на американски военни бази в европейски държави, смятани за недружелюбни.
Италианският президент Серджо Матарела и германският канцлер Фридрих Мерц гласно защитават незаменимостта на алианса, но на практика доверието е разклатено — „нещо тихо се е счупило“ в отношенията между континента и Вашингтон.
Европа търси алтернативи
Няколко европейски държави вече отказаха достъп на американски сили до свои бази по време на конфликта, което е част от по-широкото охлаждане, предизвикано от поведението на Белия дом по въпроси като Гренландия, отношенията с Владимир Путин и подкрепата за крайно-десни фигури в Европа. Общественото мнение на континента се отдалечава от MAGA-политиките, а някои правителства предприемат реални стъпки към военна самостоятелност — пример е увеличеният бюджет за отбрана на Берлин.
Победата над местните съюзници на Тръмп, като евентуалната загуба на Виктор Орбан на изборите в Унгария, се очертава като ключов момент за европейските противници на американските външнополитически тенденции.
Икономика, енергетика и сигурност
Икономическите последици от войната в Персийския залив, за която според статията са отговорни САЩ и Израел, вече носят призрака на висока инфлация и забавен растеж, което допълнително влошава отношението към Вашингтон. Въпреки значителните покупки от американски отбранителни компании, Европа се чувства притискана — търговско изнудване, заплахи за анексиране и гняв към САЩ заставят някои да гледат на Китай като на по-малка заплаха, показва анкета сред шест държави от ЕС, цитирана в материала.
Търговските връзки между САЩ и Европа възлизат на около 1,5 трилиона долара, а Ормузкият проток пренася една пета от световните енергийни доставки — фактори, които правят необходима координирана международна реакция. Европейците могат да предложат участие в регулирането на последиците от евентуалното нарушение на морския трафик, с цел да смекчат гнева на Тръмп и да стабилизират енергийните потоци.
Реорганизация на военния отпечатък
Възможното преместване на американски бази от Германия или Испания към източния фланг на ЕС би имало сериозни последици — включително риск от разделение на НАТО по линията Изток–Запад, което ще отслаби единството и координацията по въпроси като превъоръжаването и подкрепата за Украйна.
Някои европейски политици и анализатори виждат в дипломатическите контакти с Иран шанс да предложат на Тръмп алтернативни коалиции, различни от неговото партньорство с Израел, например при опитите за прекратяване на огъня в Ливан — където външният министър на Белгия едва избегна ракетна атака тази седмица.
Дългосрочни възможности за ЕС
Аналитиците предлагат „средните сили“ да наложат мрежи от съюзници със сходни възприятия и да изграждат коалиции в Ормузкия регион, което би служило както за охлаждане на отмъщението от страна на Тръмп, така и за намаляване на риска от икономически и енергийни шокове. Опитни примери от миналото, като съвместни усилия в Малакския проток, показват, че такива морски инициативи могат да работят.
Европа трябва безкомпромисно да защити своите интереси — включително да не допусне развиване на практики за таксуване в криптовалути или юани в Ормузкия регион — и да дискутира дали да използва икономически лостове, като дори частично премахване на санкции срещу режима в Техеран.
В дългосрочен план кризата може да ускори икономическата и отбранителната интеграция в ЕС и да възроди подкрепата за реформи, като модела за конкурентоспособност на Марио Драги. Ако Обединеното кралство се обърне към континента и приближени на Тръмп и Путин в ЕС, като Орбан, претърпят изборни поражения, този период може да се окаже по-значим повратен момент за Европа, отколкото изглежда в момента.
Автор: Лионел Лоран



