Иран: риск от война и мигрантска вълна към Европа

Калоян Константинов, асистент към Българската академия на науките и експерт по Близкия изток, предупреди в предаването „В развитие“ с водещ Антонио Костадинов за сериозните рискове от ескалация в Иран. По думите му опасността от пълномащабен конфликт с тази държава е натрупвана в продължение на десетилетия, а реализацията ѝ в следващите 5–10 години би имала катастрофални последици както за региона, така и за Европа.

Риск от мащабен конфликт и бежански поток

Константинов акцентира върху демографския и географски мащаб на ситуацията: Иран е страна с над 90 милиона жители и към момента приема 3–4 милиона афганистански бежанци. При евентуален военен конфликт щетите щяха да са огромни — според експерта милиони нови бежанци биха потекли към границите на Европа, като това ще доведе до дълбока дестабилизация на целия регион.

Той подчерта, че една пълномащабна война би била катастрофална и че режимът в Иран най-вероятно ще се променя постепенно в хода на смяната на поколенията, а не чрез мащабен военен сблъсък.

Дипломатически усилия за избягване на ескалация

Според Константинов първоначалните очаквания бяха за военни удари от САЩ. Въпреки това той цитира информация, че редица страни от региона — в това число Саудитска Арабия, Катар, Обединените арабски емирства, Ирак и дори Израел — упражняват натиск върху Вашингтон да не допуска военна ескалация. Тази координация и прагматични интереси на регионалните актьори, по думите му, са фактор, който засега ограничава прякото военно вмешателство.

Вътрешното напрежение и ролята на силите за сигурност

Експертът изтъкна, че потенциален граждански конфликт в Иран би избухнал при разцепление на самите органи за сигурност. Той описва структурата на властта като силно взаимосвързана и „подплатена“, което затруднява появата на вътрешна опозиция и дисиденти. В този смисъл, ако възникне гражданска война, тя най-вероятно ще бъде не толкова срещу режима от външни групи, колкото между различни фракции в силовите структури.

Протестите: най-големите и най-кървавите от 1979 г.

Калоян Константинов характеризира текущите антиправителствени протести в Иран като най-мащабните, най-дълго продължаващите и без съмнение най-кървавите от 1979 г. насам. По негови думи, арестите надхвърлят 20 000 души, а смъртните случаи — около 4 000, според надеждни източници. Въпреки продължаващото недоволство, исканията на демонстрантите остават сходни с тези от последните 45 години: противопоставяне на репресивната морална рамка, критика към лицемерието на елитите, борба с корупцията и оплаквания от икономическите санкции, които най-силно засягат обикновените хора.

Възможности за реформи и външни интереси

Константинов отбеляза, че след войната с Израел през юни режимът е разхлабил частично социалните ограничения, тъй като властта е била притеснена, че при евентуален голям военен конфликт голяма част от населението може да не подкрепи правителството. Той предложи, че ефективният път към реформирането на Иран би бил комбинация от вътрешни отстъпки и облекчаване на международните санкции. Остава обаче въпросът дали западните държави наистина желаят стабилен Иран, добави гостът.

Реакциите на ЕС и САЩ

Относно международната реакция, гостът критикува Европейския съюз като слаб и беззъб във външната си политика, посочвайки, че България и други страни ще са сред първите, които ще понесат последствията от тази немощ. Макар че реакцията на Вашингтон изглежда по-остра, всичко зависи от решенията на политическото обкръжение около Доналд Тръмп, каза още Константинов.

В края на разговора бяха поставени и въпроси за евентуална подривна дейност и дезинформация от страна на външни актьори в и за Иран, както и за възможността за алтернативи на теократичния режим. Разговорът с Калоян Константинов може да бъде изгледан в пълния му формат в предаването „В развитие“.