България

Горски пожари изгарят средно по 120 000 декара годишно

Ключови изводи от анализа Анализ на WWF България, базиран на информация от Европейската информационна система за горските пожари (EFFIS)

Горски пожари изгарят средно по 120 000 декара годишно

Ключови изводи от анализа

Анализ на WWF България, базиран на информация от Европейската информационна система за горските пожари (EFFIS) и Изпълнителната агенция по горите (ИАГ), показва, че средно по около 120 000 декара български гори изгарят всяка година за периода 2010–2025 г. Тази площ е сравнима с почти половината територия на Природен парк „Витоша“.

Докладът посочва, че през разглеждания период най-тежки са били последните две години, когато загубите на горска покривка рязко са се увеличили спрямо средната стойност за десетилетията преди това.

Годишни показатели за 2024 и 2025 г.

През 2024 г. пожарите засегнаха близо 450 000 декара гори, което значително надвишава средногодишния обем за периода 2010–2025 г. За 2025 г. анализът отчита почти 330 000 декара изгорели горски площи. Тези две години са посочени като най-тежките в рамките на изследвания период.

Контекст и мащаб

Средната стойност от приблизително 120 000 декара годишно дава устойчива представа за мащаба на проблема за целия проследен период. Въпреки това рязкото увеличение през 2024 и 2025 г. илюстрира колко остро могат да се влошат параметрите в отделни сезони, когато огнищата и площите извън контрол нарастват значително.

Източници на данни

Оценките и изводите в доклада се основават изключително на данните, предоставени от Европейската информационна система за горските пожари (EFFIS) и на регистъра на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) за периода 2010–2025 г. WWF България е извършила съпоставяне и анализ на тези данни, за да определи средните и годишните тенденции.

Заключение

Анализът на WWF България показва, че пожарите в горите в страната не са еднократен феномен, а продължителна тенденция с годишно значително засегнати площи. Средната стойност от около 120 000 декара годишно и изключително високите нива през 2024 и 2025 г. подчертават нуждата от устойчива оценка и мерки за намаляване на риска и възстановяване на горските територии.