Германия принуждава гражданите да поемат повече риск за пенсия

От държавни облигации към акции: новата ориентация

Германия обяви промени в пенсионната си политика, мотивирани от намаляващата работна сила и липсата на растеж. Досегашният модел разчита основно на инвестиции в държавни облигации и застрахователни продукти, но властите вече започнаха да предлагат субсидии, за да насърчат хората да увеличат спестяванията си и да вложат част от парите си в по-рискови активи. Според съобщенията над 60% от населението са готови да инвестират в акции за целите на пенсионното си осигуряване.

Тристепенната структура и нейният натиск

Пенсионната система в Германия се базира на три нива. Първото е държавната пенсия, финансирана от текущите данъкоплатци, която изплаща на пенсионерите приблизително 50% от техния трудов доход. Второто ниво са работодателските пенсионни схеми, при които работодателите поемат риска; около половината от населението има достъп до такъв вид договори. Активите от тези служебни пенсии възлизат на 727,9 милиарда евро през 2023 г. Третото ниво представлява личните спестявания и инвестиции на гражданите — то е значително по-малко, около 200 милиарда евро, основно защото наличните инвестиционни възможности не се смятат за привлекателни.

Регулаторният натиск срещу риск

Дълго време регулациите изискват кумулативните изплащания да са не по-малки от всички внесени вноски, което прави спонсорите на планове предпазливи към предлагането на по-рискови опции. В резултат голяма част от активите и от второто, и от третото ниво са концентрирани в държавни облигации и застрахователни продукти — инструменти с ниска волатилност, но и с ограничена доходност. Сега, когато прогнозите сочат, че работещата популация може да се свие с около 23% през следващите 40 години, натискът върху първото ниво става очевиден и парите трябва да бъдат осигурени от други източници.

Трудните избори за пенсионерите и актюерите

Пред хората и експертите стоят само три реалистични възможности за по-добри пенсии: да се увеличат спестяванията, да се работи по-дълго или да се поема повече инвестиционен риск. Възможностите за второто и първото са ограничени — възрастта за пенсиониране е планирано да се повиши до 67 години и впоследствие да бъде обвързвана с продължителността на живота, а приносите вече достигат значително ниво.

Германците внасят около 18% от доходите си в държавното осигуряване и средно спестяват повече от населението в други европейски страни. Въпреки това, ако държавната система продължи да осигурява значителната част от пенсионните доходи, родените работещи ще изпитат натиск и ще е нужно частните активи да постигнат по-висока доходност.

Практически опит от пазара на труда

Авторът припомня личен опит от първата си работа след докторската степен по икономика — участие в създаването на план с фиксирани вноски за германска компания в Хамбург. Работата включваше продължителни разговори с двама немски актюери, Хорст и Волфганг. В плана бяха предвидени три инвестиционни профила: 100% облигации, 75% облигации и профил за по-агресивни вложители с 50% облигации. Авторът защитаваше възможността за 50% облигации с аргумента, че в условия на ниски доходности от държавни облигации младите трябва да имат шанс за по-висока доходност. Актюерите обаче оставаха сериозни и предупреждаваха за възможността акциите да поевтинеят — риск, който според тях не бива да се допуска при пари за пенсия. На практика малко участници избраха най-рисковия профил.

Заключение

Преориентирането към по-рисковани инвестиции е част от новата официална политика в Германия, подплатена със субсидии и комуникация към населението. Въпреки това преодоляването на традиционната склонност към безопасни активи и адаптирането на регулаторните рамки остават предизвикателство, докато демографските и икономическите тенденции увеличават нуждата от допълнителни източници на пенсионни доходи.