Газовият шок удря химическата индустрия, предупреждава Белорешки

Симеон Белорешки, енергиен експерт, постави акцент върху въздействието на високите цени на газа върху химическата индустрия в интервю за предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Роселина Петкова. Той разгледа исторически реакции на енергийните шокове и очерта ключовите проблеми пред сектора и потребителите.

Какво се случва с петрола и газа

Белорешки припомни, че в миналото ценовите шокове са били много по-резки — през 1973 г. цената на петрола е нараснала почти десеткратно, а по време на войната между Иран и Ирак скокът е бил четири-петкратен. От тези уроци идва и положителната тенденция: големите повишения отслабват с времето, защото вече има повече алтернативи.

„С петрола ще се справим, по-притеснителна е ситуацията с газа“, заяви експертът. При петрола растящите цени стимулират компаниите да увеличат добива, но в момента такова нарастване не се наблюдава, което според Белорешки е сигнал, че кризата при петрола няма да бъде дълга. За разлика от това, газът остава критичен ресурс за химическата промишленост и ценовите му колебания имат пряко отражение върху производствените разходи.

Влияние върху химическата промишленост и торовете

Високите цени на газа оказват директен натиск върху производството на торове, което впоследствие води до покачване на цените на храните. Белорешки посочи, че липсата на износ на торове от Катар — посочен като най-голям производител — допълнително усложнява картината. Това поражда риск от недостиг и от ръст в цените на основни селскостопански суровини.

Експертът отбеляза и липсата на евтино производство на зелен водород в момента: „Все още няма толкова евтино производство на зелен водород, което да замести торовете.“ До решаването на този проблем високите цени ще продължат да оказват натиск върху пазара, а в предишни кризи цените на торовете са доближавали тези на биопродуктите — тенденция, която може да се повтори и сега и да принуди търсенето на алтернативи.

Алтернативи и геополитически зависимости

Белорешки коментира възможностите за заместване на доставките: при липса на танкери от Катар може да се търсят алтернативни източници, включително руски газ. Въпреки това той подчерта, че „Катар обаче не може да бъде заместен, тъй като те са вторият най-голям производител в света“, което прави всеки проблем в доставките оттам сериозен фактор за глобалните пазари.

Предвид геополитическата обстановка и санкциите, потенциалните алтернативи не винаги са леснодостъпни или без последствия за цените и доставките.

Ядрена енергетика и ВЕИ

По темата за ядрения ренесанс Белорешки беше скептичен относно мащабите на очаквания възход. Той предупреди, че Европа ще срещне проблеми с остаряващите френски реактори и че зависимостта от атомната енергия крие рискове: „Да си зависим в атомна енергия означава да си 100% зависим.“

Модулните реактори получават медийно внимание, но според госта резултатите от специално изследване от 2019 г., което да оцени ползите от тях, все още не са ясни. Това прави малко вероятно масовото им внедряване в обозримо бъдеще.

Белорешки също посочи историческия контекст на решенията за ядрената енергетика в Европа — като спирането на реакторите в Германия след Фукушима, въпреки по-ранни решения за удължаване на техния експлоатационен живот. Накрая той подчерта, че едно от забавянето на Европа е липсата на достъпни възобновяеми енергийни източници, включително решения за домакинствата.

По думите на Белорешки настоящият период е преходен: комбинацията от високи енергийни цени, геополитически проблеми и технологични ограничения ще принуди пазара и потребителите да търсят алтернативи, но преходът ще отнеме време.