Бизнес

Г. Попов: Държавата насочва мерки срещу „белия“ бизнес

Адвокат Галин Попов, изпълнителен директор на Асоциацията на търговците на нехранителни стоки, заяви в предаването „Светът е бизнес“ по

Г. Попов: Държавата насочва мерки срещу „белия“ бизнес

Адвокат Галин Попов, изпълнителен директор на Асоциацията на търговците на нехранителни стоки, заяви в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Куртев, че понятието „свръхпечалба“ не съществува и свободният пазар решава размера на печалбите. По думите му държавата фокусира драконовски мерки върху избрани сектори като банки и търговски вериги, вместо да търси начин да изведе на светло сенчестия сектор.

Сенчестата икономика и обвиненията към данъкоплатящия бизнес

Попов припомни официалната оценка, че сивата икономика в страната е около 30–35%, като според него реалният дял вероятно е по-голям. Вместо да разработи политики за привличане на този бизнес в регистъра и увеличаване на приходите в бюджета, държавата насочва санкции към фирмите, които вече плащат данъци. Това, според него, е нелогично и противопоставя държавата на търговците, които формират приходите в хазната.

Като пример Попов посочи случка от Италия по време на Covid, когато спирането на кешовите плащания доведе до увеличени печалби за банките. Италианската държава преговаряла шест месеца с Асоциацията на търговските банки и договорила еднократно повишение на данъка, което банките заплатили, след което продължили дейността си без допълнителни вмешателства.

Проблеми с прилагането на законодателството

Попов подчерта, че ключовият проблем у нас е не само самото законодателство, а неговото прилагане. В Закона за защита на конкуренцията, отбеляза той, е заложен механизъм за борба с картелите и съвместно повишаване на цени, като Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) може да се намеси ефективно срещу тези практики. Според него по-активното прилагане на съществуващите правила би намалило сивата икономика и би увеличило приходите в бюджета повече, отколкото наказателни мерки срещу легалния бизнес.

Влиянието на заплатите върху потреблението и инфлацията

Попов посочи, че пазарът в България е силно конкурентен и охлаждането на ръста на заплатите би довело до забавяне на потреблението и нормализиране на цените. Той смята, че държавната роля не е да регулира пазарните цени, а да създаде стабилна данъчна среда, в която всички да желаят да работят легално и да плащат данъци.

Като причина за поскъпването Попов открои ръста на търсенето през миналото лято, обвързан с две увеличения на заплатите на държавните служители през последната година. Тези средства, според него, се изляли на пазара, увеличили потреблението и създали инфлационен натиск.

Методиката за „справедливи цени“ и промени в закона

Попов предупреди, че предложената методика за определяне на „справедливи цени“ пренебрегва пазарните детерминанти като търсене, предлагане, дефицит или излишък и може да доведе до негативни ефекти. Той критикува и последните изменения в Закона за защита на конкуренцията, които според него отменят презумпцията за невинност и въвеждат презумпция за виновност.

Особено притеснителна е възможността за санкции до 10% от оборота на търговеца. Попов предупреждава, че при прилагането на такава мярка съдилищата ще бъдат затрупани с дела, а инвестициите ще намалеят, защото никой търговец не може да издържи подобна наказателна тежест.

Заключение

Попов смята, че в последната година и половина се наблюдава засилен антагонизъм между бизнеса и държавата, подхранван и от политическата реторика за „добрите потребители“ и „лошите търговци“. Той призова за връщане към регулаторна нормалност и за създаване на устойчива пазарна среда, която да намали сивия сектор и да увеличи приходите в хазната, вместо да се прилагат репресивни мерки към легалните предприятия.