Забавление

Френски учени доказаха, че клетките имат „пространствена памет“

Френски изследователи от „Сорбоната“ и Националния център за научни изследвания (CNRS) представиха нов физичен модел, според който живите клетки

Френски учени доказаха, че клетките имат „пространствена памет“

Френски изследователи от „Сорбоната“ и Националния център за научни изследвания (CNRS) представиха нов физичен модел, според който живите клетки не се движат само като случайни частици, а притежават своеобразна „пространствена памет“. Резултатите са публикувани в научно издание и показват, че клетъчните движения се формират и от предишни взаимодействия с околната среда.

Моделът описва как клетките съхраняват информация за препятствия и релеф в своята околна среда и използват натрупания опит, за да коригират траекториите си. Това позволява на клетките да адаптират скоростта и полярността си — ключово свойство, което определя посоката и функционалната им ориентация — в зависимост от предходни срещи с външни механични стимули.

Механизъм на „паметта“ и промяната в поведението

Според разработения модел вътрешното състояние на клетката не е постоянна величина, а се променя във времето под влияние на условията около нея. Клетката натрупва информация при пресичане на различни повърхности и при среща с бариери, и на базата на тези данни модифицира своята полярност и скорост.

Това означава, че реакциите на клетките вече не се свеждат само до отговора на моментни стимули. Вместо да се държат като напълно паметни безпаметни единици, те могат да „помнят“ минали събития и да използват този опит, за да предскажат по-успешни маршрути в бъдеще.

Нови сценарии на колективно поведение

Наличието на пространствена памет отключва редица качествено различни поведения в популации от клетки. В сложни среди моделът показва, че клетките могат целенасочено да се събират в по-благоприятни зони или да заобикалят труднопроходими участъци — поведение, което не се очаква при чисто стохастични модели на движение.

Ефектът на паметта също така възпрепятства хаотичното струпване в гъсти колонии. В допълнение моделът подсилва явлението на „заклещване“: при достигане на критична плътност движението може да спре напълно, което променя динамиката на колониите и начина, по който те заемают пространството.

Практически приложения и перспективи

Разработеният подход не е приложим единствено за естествени клетки. Той може да бъде използван и при проектирането на синтетични колоидни частици и рояци от роботи, където вградената способност за натрупване и използване на пространствена памет би подобрила навигацията и координацията в сложна среда.

По-добро разбиране на механизмите, чрез които клетките запаметяват и използват информация за пространството, ще помогне за по-точно прогнозиране на растежа на тъканите и разпространението на метастази. Също така тези знания могат да подпомогнат проектирането на интелигентни микроустройства, които да се адаптират автономно към променливи и сложни условия.

Заключение

Предложеният физичен модел променя начина, по който се мисли за клетъчното движение: от досегашния възглед за случайни, безпаметни единици към система, в която вътрешното състояние и натрупаният опит формират сложни пространствени поведения. Това откритие отваря нови възможности в биологията и инженерните приложения, където контролът и предсказуемостта на движението са ключови.