Франция и евродепутати настояват за активиране на инструмента срещу икономическа принуда

Какво представлява инструментът и за какво може да се използва

Европейският механизъм срещу икономическата принуда, често сравняван от някои с „търговска базука“, е предназначен да реагира на държави, които упражняват икономически натиск върху ЕС или отделни държави членки. Сред мерките, които предлага, са ограничаване на вноса от целева държава, блокиране на нейни инвестиции и спиране на достъпа на фирми до обществени поръчки в ЕС.

При приемането на правилата през юни 2023 г. еврокомисарят Валдис Домбровскис посочи, че инструментът ще помогне „по-уверено да защитаваме нашите законни права и интереси“. Въпреки това ключови детайли остават неясни: колко бързо може да бъде активиран и как ще се определи точният обхват на мерките, тъй като досега механизмът не е бил използван.

Процедура за активиране и посредничество

Европейската комисия може да инициира процедура за активиране на инструмента сама или да го направи по искане на държава членка, според информация от АФП. Ако предложението бъде одобрено, се стартира фаза на посредничество, която няма конкретно времево ограничение. В този период Комисията ще се опитва да убеди страната, срещу която се планират ответни мерки, да преустанови спорните действия.

Ако посредничеството не доведе до споразумение, Комисията предлага подходящите ответни мерки в рамките на европейското законодателство. Решението за самото активиране трябва да бъде подкрепено от Съвета на ЕС с квалифицирано мнозинство — минимум 55% от държавите членки, представляващи поне 65% от населението на Съюза.

Дефиниция на икономическата принуда

Според текстовете, влезли в сила през декември 2023 г., икономическа принуда съществува, когато трета държава „прилага или заплашва да приложи мярка, засягаща търговията или инвестициите“ с цел да се намеси в легитимните суверенни решения на ЕС или на държава членка. Тази дефиниция е основна при преценката дали да се задейства механизма.

Исторически случаи и последни събития

Инструментът беше разработен през 2023 г. и бе споменат от френския президент Еманюел Макрон след заплахите на Доналд Тръмп, свързани с Гренландия. В първите случаи, когато ЕС обмисляше приложението му, това бе заради спора между Литва и Китай — Вилнюс обвини Пекин, че ограничава износа от литовски компании след откриването на литовско представителство в Тайван.

Темата за възможно използване на механизма се появи отново през пролетта на 2025 г., когато президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви вносни мита за европейски стоки. Тогава ЕС не прибегна до активиране на инструмента, което предизвика критики от части на евродепутати и анализатори, които подчертаха, че омъртвената заплаха има малък възпиращ ефект, ако никога не бъде прилагана.

Последните заплахи за повишаване на митата, насочени към осем европейски държави — Дания, Финландия, Франция, Германия, Нидерландия, Норвегия, Швеция и Великобритания — заради спор около Гренландия, предизвикаха силна реакция сред европейските лидери и отново разгорещиха дебата за активация на инструмента.

Политически инициативи в Европейския парламент

В писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, лидерът на групата „Обнови Европа“ във Европейския парламент Валери Айе призова за активиране на механизма, като посочи, че той е създаден точно за случаи на подобен икономически натиск. Апелът отново постави на дневен ред въпроса дали ЕС е готов да използва предоставените му средства и доколко желае да покаже решителност в защита на суверенните си решения.

Неяснотите остават

Въпреки възможностите на инструмента, остава неясно колко бързо и ефективно може да бъде приложен в реални условия. Липсата на предварителен прецедент кара някои членове на ЕС да се колебаят, а други да настояват за по-решителни действия. В крайна сметка решението за активиране изисква политическо съгласие на ниво Съвет, което добавя допълнителна степен на сложност към евентуална ответна кампания.