Бизнес

Фиксирани договори за газ намаляват ценовия риск за България

Глобален ефект от кризата в Ормузкия проток Блокадата на Ормузкия проток не прави Европа пряко зависима от преминаващите доставки,

Фиксирани договори за газ намаляват ценовия риск за България

Глобален ефект от кризата в Ормузкия проток

Блокадата на Ормузкия проток не прави Европа пряко зависима от преминаващите доставки, но оказва силно влияние върху световните енергийни цени. Конфликтът в Близкия изток доведе до промени в търсенето: Китай, който традиционно беше голям купувач на ирански петрол, вече се конкурира с Европейския съюз за доставки. Това създава риск втечненият природен газ (LNG) да бъде насочван към Азия при по-добра цена, което ще намали предлагането към Европа и ще повиши цените на континента, обясни д-р Петко Трухчев, енергиен анализатор и преподавател по енергийна политика в УНСС.

Какво означава това за България

България е нетен вносител на енергия и като такава следва общоевропейските тенденции. Все пак страната има частично предимство: около половината от потреблението на природен газ у нас се покрива чрез доставки от Азербайджан по дългосрочен договор с фиксирани цени. Останалата част от потреблението зависи от международните пазари и се осигурява чрез LNG терминала в Александруполис.

Трухчев подчерта, че наличието на дългосрочен договор с фиксирани цени намалява директното излагане на дневните колебания на пазара. В същото време доставките през LNG са по-податливи на пренасочване, ако азиатските пазари предложат по-високи цени.

Предложени мерки за намаляване на риска

Като превантивна мярка е предложено увеличаване на дела на дългосрочните договори с фиксирани цени вместо масови покупки на спот пазара, където цените могат да се променят многократно в рамките на деня и доставките да бъдат пренасочени към по-високоплатещи региони.

По отношение на компенсации за потребителите, експертът смята, че в момента е рано за въвеждане на такива механизми. Ако конфликтът в Персийския залив се задълбочи и ако се очаква сериозен скок в цените през летния сезон, социалният натиск обаче може да наложи обсъждане на компенсационни схеми.

Друга ключова препоръка е активна роля на държавата чрез регулаторен контрол: надзор върху цените на внос, ценообразуването при преработка и крайните цени за потребителите. По думите на Трухчев, държавният контрол е по-важен в началната фаза, отколкото незабавното отпускане на компенсации.

Енергийна сигурност и диверсификация

В момента фокусът е поставен основно върху енергийната сигурност и достъпността на ресурсите. За да се гарантира стабилност, според събеседника е необходима геополитическа координация и допълнителна диверсификация на доставките и маршрутите.

Като пример бе посочено онова, което Европа предприе след началото на войната в Украйна: замяна на руските ресурси с микс от американски LNG и разширяване на възобновяемите мощности. Трухчев обаче предупреждава, че има риск от прекомерна зависимост от САЩ — посочвайки, че до 2025 г. доля на американските доставки може да достигне 45% — и че така се открива нов потенциал за зависимост, която противоречи на енергийната сигурност.

За да се избегнат подобни уязвимости, той апелира към диверсификация на маршрутите и доставчиците.

Технически и дългосрочни решения

Освен диверсификацията, Трухчев набеляза редица мерки за едновременно укрепване на сигурността и напредък към въглеродна неутралност: намаляване на енергийното потребление, модернизация на инфраструктурата за по-добро интегриране и поемане на евтините възобновяеми мощности и развитие на ядрената енергетика. Ядрената генерация бе описана като източник, който произвежда постоянно електричество и генерира по-ниски парникови емисии спрямо изкопаемите горива.

По отношение на целите за въглеродна неутралност Трухчев отбелязва, че терминът рядко се появява в официални документи в условията на текущите кризи, но очаква въпросът да се върне на дневен ред след овладяване на геополитическите напрежения.

Отворени въпроси

В заключение експертът оставя няколко нерешени теми за бъдещ дебат: дали Европа може да се върне към руски петрол, дали въглеродната неутралност до 2050 г. е реалистична, защо потреблението на изкопаеми горива не намалява и доколко до момента са постигнати поставените цели. Тези въпроси ще определят избора на политики и балансa между енергийна сигурност и климатични амбиции.