Европа втвърди тона срещу „безсмислената“ война на Тръмп

ЕС в Брюксел: ясно отказано съдействие

Лидерите на Европейския съюз засилиха критиките си към военната операция на Доналд Тръмп в Иран и дадоха ясен сигнал, че не възнамеряват да откликнат на призива му за съюзници в подкрепа на американската армия. На среща на върха в Брюксел държавните и правителствените ръководители на 27-те страни членки обсъдиха последиците от конфликта за международната сигурност и икономиката.

Испанският премиер Педро Санчес определи военните действия като „незаконни“ и посочи, че те подкопават глобалните правила. Немският канцлер Фридрих Мерц, който вече бе критикувал конфликта по-рано през седмицата, потвърди становището, че Берлин няма да се намесва. „Искам да изпратим ясен сигнал, че сме готови да помогнем, но за да се случи това, боевете трябва да спрат“, каза той.

Кои държави отказаха да участват

Сред тези, които изрично изключиха участието си в американско-израелските операции, са Германия, Франция, Канада, Гърция и Норвегия. Австрийският канцлер Кристиан Щокер описа действията на САЩ като трудни за предвиждане: „Действията на САЩ са трудни за предвиждане – стратегията е трудно разпознаваема“, заяви той и добави, че Европа и Австрия „няма да позволят да бъдат изнудвани.“

Словенският премиер Роберт Голоб предупреди, че „Ситуацията в Иран става неустойчива“ и призова за защита на енергийната инфраструктура и бързо прекратяване на „тази безсмислена война.“

Енергийният пазар реагира остро

Конфликтът в региона се отрази незабавно на пазарите. Европейските фючърси на газа скочиха с 35% в четвъртък, а цената на суровия петрол Brent достигна 117 долара за барел. Ударите срещу най-голямото съоръжение за втечнен природен газ в света в Катар през нощта добавиха допълнителен натиск върху цените.

Затварянето на Ормузкия проток доведе до нов скок в цените на енергията и засили опасенията за инфлация, забавяне на промишлената активност и опасности от прекъсване на доставките на храни. Белгийският премиер Барт Де Вевер предупреди: „Много сме обезпокоени от енергийната криза. Тази война създаде нов скок в цените и ако това стане структурно, тогава ще сме в дълбока беда.“

Краткосрочни мерки и обсъждане на енергийната политика

В писмо до лидерите преди срещата председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен посочи, че на дневен ред са краткосрочни мерки за овладяване на ценовите шокове. Обсъжданите инструменти включват регулиране на въглеродните емисии, такси за мрежата и енергийни данъци. Лидерите също така ще разгледат Системата за търговия с емисии, която е ключов елемент от енергийната политика на ЕС.

Френският президент Еманюел Макрон съобщи, че е разговарял с Тръмп и предупреди за рисковете от унищожаване на производствените мощности. „Ако самите производствени мощности бъдат унищожени, ще има много по-трайно въздействие от тази война“, каза той.

Международни правила и многостранност

Председателят на Европейския съвет Антонио Коща, който ръководи срещата, подчерта необходимостта от спазване на международното право. Той отбеляза, че генералният секретар на ООН Антонио Гутериш ще се обърне към лидерите по време на обяд, за да информира за последните развития.

„Ако искате да запазите стабилността, ако искате да запазите мира, ние трябва да спазваме международното право и да подкрепяме многостранната система“, каза Коща, резюмирайки позицията на срещата.

Натиск върху НАТО и позицията на САЩ

Тази седмица Доналд Тръмп публично разкритикува съюзниците си от НАТО заради тяхната позиция, наричайки нежеланието им да се намесят „глупава грешка“. В Белия дом той заяви: „Отдавна казвам, че се чудя дали НАТО някога ще бъде там за нас. Това беше голям тест, защото не се нуждаем от тях, но те трябваше да бъдат там.“

Решението на европейските лидери да не предоставят военна подкрепа за операциите означава, че САЩ ще търсят други начини за осигуряване на своите интереси в региона, докато Брюксел търси възможности за смекчаване на енергийните и икономически последици.