Европа трябва спешно да реформира отбраната

Европа вече не може да разчита на САЩ за своята сигурност в същата степен както преди. Водещи американски политически изявления в Давос тази седмица, включително във връзка с Гренландия, подчертаха, че европейските държави не бива да очакват автоматични или безусловни американски гаранции. Това налага спешно укрепване на военната и финансовата координация между страните от ЕС, за да защитят общите интереси.

Нова реалност и липса на решителни действия

Въпреки че много европейски лидери признават промяната в стратегическата обстановка, предприетите мерки са недостатъчни. Съществуващите договори на ЕС оставят ключови въпроси за отбраната и фискалната политика в ръцете на отделните членки, което затруднява вземането на бързи и общи решения за превъоръжаване и изграждане на отбрана в мащаб.

Тази институционална рамка прави трудно създаването на съвместни програми за закупуване, мащабно производство или общо финансиране на спешни нужди, когато се наложи бърза реакция.

Отделни национални индустрии и техните последици

Големите европейски държави поддържат собствени отбранителни сектори и често предпочитат вътрешни доставки: Франция поръчва предимно френска техника, Германия — немска. Това води до разпокъсване на ресурсите, високи разходи и множество несъвместими оръжейни системи, които не се произвеждат в нужните обеми.

Един от показателните примери е производството на бронирана техника: Европа изкарва около 50 основни бойни танка годишно, докато Русия произвежда повече от 1500. Разходите за единица също са драматично различни — новият германски Leopard 2A8 струва приблизително 29 милиона евро, докато руският T-90 е около 4 милиона евро (като нивата на включена поддръжка могат да варират). За стратегически възможности като сателитно разузнаване и въздушен транспорт Европейският съюз остава силно зависим от САЩ.

Финансовата фрагментация и неравенствата

Финансирането на общата отбрана в ЕС е значително фрагментирано. Всяка държава внася средства, съобразно своя фискален капацитет и собствената си оценка на заплахите. Това поражда големи различия и явление на „free riding“ — някои страни разчитат на усилията на по-богатите съюзници, вместо да увеличат собствения си принос.

Неравенството е ясно: способността за разходи варира драстично между членките. Примерно, Германия би могла да си позволи допълнителни 500 милиарда евро за нужди, докато Франция няма същия резерв от възможности. Такава финансова диспропорция затруднява справедливото разпределение на усилията и бързото мащабиране на производството и придобиването на техника.

Какво стои пред Европа

За да защити интересите си, Европа трябва да ускори военното и финансовото си сближаване. Това означава преосмисляне на начина на финансиране при кризи, механизми за бързо съвместно финансиране на превъоръжаване и по-ефикасна координация на производството, така че да се постигнат икономии от мащаба и по-голяма оперативна съвместимост.

Без спешни реформи и по-стабилна европейска солидарност разликите между държавите ще продължат да задълбочават неравенствата в отбраната и ще оставят ЕС зависим и уязвим спрямо външни влияния. Европейските столици имат ограничено време да приведат думите в действие и да създадат работещи механизми за обща защита и финансиране.