Европа трябва да изгради индустрия за чиста енергия

Чистата енергия вече е фактор, който формира икономическия растеж, конкурентоспособността и енергийната сигурност на Европа, заяви Владимир Вано, главен икономист в Wealth Effect Management, в предаването „Чиста енергия“ с водеща Вероника Денизова. По думите му континентът е пред избор дали да развие индустриална политика, която да трансформира технологиите в реален бизнес, или да остане зависим от външни производители.

Инвестиции и работни места

Вано отбеляза, че инвестициите в чиста енергия в Китай са еквивалентни на повече от 10% от икономиката на страната — около една десета от глобалната икономика, вложена в зелени технологии. В Европейския съюз секторът също оказва значителен ефект върху растежа: в някои тримесечия приносът му е бил повече от една трета от икономическия растеж. Глобално броят на работните места в индустриите за чиста енергия вече превишава тези в сектора на изкопаемите горива, което потвърждава, че преходът не е само политическа цел, а реална икономическа индустрия.

Парадоксът на конкурентоспособността

Докладът на Марио Драги за бъдещето на ЕС посочва дефицит на „индустриален мускул“ — Европа често води в разработването на чисти технологии, но губи предимство при мащабното им производство. Вано подчерта, че ЕС често е първи в научноизследователската фаза, докато Китай превръща тези иновации в големи индустрии и печалби.

Кой плаща сметката за скъпата енергия?

Един от най-острите проблеми за гражданите и бизнеса са високите сметки за електроенергия. Вано уточнява, че в сравнение със САЩ и Китай европейската индустрия е в неравностойно положение не заради самите възобновяеми източници, а поради стратегически грешки и липса на инфраструктурна свързаност. Ролята на ядрената енергия е ключова в дебата: затварянето на атомни централи, какъвто е случаят в Германия, е определено от Фридрих Мерц като „стратегическа грешка“.

Липсата на интерконектори означава, че когато дадена страна произвежда евтин ток от вятър или слънце, често не може да го експортира към съседите. Освен това цената на електричеството в много системи се формира от най-скъпия източник — обикновено газът — което води до изкуствено завишени сметки.

AI и центровете за данни като нови енергийни консуматори

На хоризонта се появява още един значителен консуматор — центровете за данни и секторът на изкуствения интелект. Вано посочи, че енергопотреблението на индустрията от центрове за данни на световно ниво е сравнимо с консумацията на държави като Франция. В Исландия и Ирландия този ефект е още по-осезаем: в Ирландия търсенето от центровете за данни съставлява почти една пета от общото електропотребление.

Освен това се очаква делът на енергопотреблението, свързано с AI приложенията, да нарасне значително — от около 15% до 50% от енергията, използвана от центровете за данни, в рамките на следващите пет години. Това допълнително ще натовари нуждата от стабилни, евтини и достъпни енергийни доставки и може да тласне ЕС към преразглеждане на отношението към ядрената енергия.

Финансиране и дългосрочен ефект

Преходът към чиста енергия изисква огромни частни инвестиции и единен капиталов пазар, подчерта Вано. В краткосрочен план политическите решения могат да „замъглят“ картината и да бъдат използвани като аргумент срещу зеления преход заради високите цени, но в дългосрочен план чистата енергия води към по-малка зависимост от вноса на горива и потенциално по-ниски сметки.

„Енергийната сигурност и цената на самата енергия ще бъдат най-важните определящи фактори за конкурентоспособността на ЕС в бъдеще,“ обобщи Владимир Вано.