Европа протестира, България пред избори: ще избухне ли общественото напрежение?

Европейски вълнения и български протести в навечерието на вота

В различни страни на Стария континент недоволството продължава да се проявява чрез протести. Франция остава в съпротива, Италия въвежда засилени мерки, а в Атина студенти излизат на улицата. В същото време и в България имаше серия от демонстрации — на млади лекари, на актьори и протести срещу външната политика на управляващите. Ситуацията придобива особен нюанс, тъй като след четири дни страната ще проведе избори за президент и вицепрезидент.

В ефира на предаването „България сутрин“ политическият психолог проф. Антоанета Христова и политологът доц. Албена Танева обсъдиха сходствата и различията между масовите протести в Европа и у нас, както и политическите измерения на демонстрациите на прага на изборите.

Общо ядро: недостиг на ресурси и неудовлетворителни социални политики

Проф. Антоанета Христова изтъкна, че в основата на народното недоволство често стои недостигът на финансови средства за адекватни социални политики. Сред посочените проблемни области е и финансирането на образованието, както и други сектори, които формират усещането на гражданите дали държавата „дава“. Това, по думите ѝ, е общият фундамент както за протестите в Западна Европа, така и за тези у нас.

Разлики в профила на протестиращите

Според проф. Христова обаче в другите европейски държави в протестните потоци често се проявяват и специфични групи — мигранти и анархистки или леви течения, които също търсят ресурси и равнопоставеност. В България, подчерта тя, втората „вълна“ от демонстрации има по-изразено политическо измерение и е свързана с геополитически въпроси. Проф. Христова предупреди, че при запазване на съществуващите проблеми от предходни управления и на начина, по който се справя настоящото ръководство с финансовите дефицити, протестите у нас могат да ескалират и да прераснат в масови в не толкова отдалечено бъдеще.

Приоритети, управление и опасността от ескалация

Доц. Албена Танева акцентира върху неизбежността на приоритизациите в публичната политика — няма държава с неограничени ресурси и всяка политика изисква избор на приоритети. Танева отбеляза, че у нас липсва разговор както по време на управлението, така и по време на изборите за ясно дефинирани приоритети. Когато социално-икономическите и финансовите показатели се влошат, съществува „искрата“, която може да възпламени напрежение и да доведе до метежи, каквито наблюдаваме в някои западноевропейски градове.

Политологът добави, че тези процеси могат да бъдат експлоатирани политически, дори когато у нас липсва същият мащаб и потенциал за эскалация, какъвто е видим в чужбина.

Политическа употреба и предизборен контекст

Проф. Христова коментира и вчерашния протест у нас като събитие, което има конкретно функциониране в политическата игра. По нейните думи демонстрацията е била използвана за мобилизация на избиратели на определени формации — в частност ПП и ДБ — като е служила за „преброяване“ и активиране на техния електорат в рамките на предизборната кампания. Тя посочи, че окончателната картина за разпределението на силите ще се очертае след изборите и събитията непосредствено преди вота могат както да помогнат, така и да навредят на мобилизацията.

Доц. Танева предупреди, че шикалкавенето и подценяването на гражданите от страна на партиите не е удачен подход. Протестната енергия, според нея, се активира при наличие на големи очаквания и на незадоволени нужди. Тя също припомни, че управлението винаги е трудно и изисква вземане на непопулярни решения, но това не отменя нуждата от открит диалог за приоритети и отчитане на обществените нагласи.

Какво следва

В краткосрочен план ключов остава развоят около президентските избори след четири дни — тогава ще стане ясно доколко демонстрациите и предизборните мобилизации са променили баланса на силите. Междувременно експертите призовават за по-ясен разговор за приоритетите в социалната и финансовата политика, за да се намалят рисковете от по-нататъшно обществено напрежение.