Европа нащрек: Путин гледа прозорец на възможности

Напрежение и прогнози

Европейски политици и официални лица изразяват тревога, че Москва може да използва следващите една–две години, за да разшири войната извън Украйна. Според оценки на европейски представители, Русия търси изход от изтощителния конфликт, като това изходно решение може да не бъде мир, а пренасочване на агресията към други театри на военни действия.

Кремъл вероятно ще се стреми да упражнява натиск върху европейските съюзници на Киев, като едновременно избягва пряка провокация към САЩ, която да предизвика силна американска военна реакция.

Оценки от Балтийските и европейските лидери

Естонският президент Алар Карис подчертава, че в момента Русия е заета с военни операции в Украйна и „не мисля, че разполага с достатъчно възможности, за да се опита да води война и срещу балтийските държави“. Въпреки това той добавя, че никой сценарий не може да бъде изключен: „Ние сме бдителни. Ние сме готови. Ние държим очите си отворени“.

Дипломати в НАТО предупреждават, че импулсивната и самоубийствена склонност на руския президент има граници, „особено когато няма очевидна и незабавна полза“. Друг служител отбелязва, че воденето на „битка на два фронта“ би било изключително рисковано за Москва.

„Прозорец на възможности“ и геополитически контекст

Европейски представители посочват, че Владимир Путин може да разглежда следващата година или две като временен „прозорец на възможности“ — период, в който трансатлантическите връзки са отслабени и европейската бойна готовност все още не е подсилена. Финландският депутат в Европейския парламент Мика Аалтола предупреждава, че „САЩ напускат Европа, трансатлантическите отношения са в плачевно състояние, а ЕС все още не е напълно готов да поеме отговорността“.

В такъв прозорец, според европейски служители, Москва може да предприеме ограничени операции срещу държава в Европа с цел да тества лоялността и реакциите на НАТО.

Какви действия са най-вероятни

Повечето анализатори смятат за малко вероятно Москва да започне голямо наземно нахлуване в страна от НАТО, предвид изчерпването на ресурсите ѝ в Украйна. По-реалистичен е сценарио за „създаване на двусмислие“ — операции, които да поставят под въпрос дали е засегнат прагът за активиране на член 5 за взаимна отбрана и да предизвикат спор сред съюзниците.

Бившият министър на външните работи на Литва Габриелюс Ландсбергис предупреждава, че Путин може „да разшири ескалацията към друг съсед, опитвайки се да избегне унизителни преговори с Украйна“.

Финландският депутат Аалтола допълва, че въпреки отслабването на руските сили и успешните удари на Украйна в дълбочина на руската територия, това прави Кремъл още по-опасен за Европа, тъй като ръководството в Москва може да търси бързи и ефективни въздействия, които да възстановят чувството за сила.

Възможните форми на нападение

Аалтола и други наблюдатели отбелязват, че атаките могат да приемат различни форми и да бъдат насочени към уязвими места, където последиците ще са трудни за категорично интерпретиране. Това може да включва операции с дронове, дейности в Балтийско море или действия в Арктика срещу малки острови. Някои официални лица споменават наличие на „таен флот“, частично милитаризиран, който би могъл да бъде използван в такива операции.

Атаките с дронове особено са атрактивна опция, тъй като не изискват масивни сухопътни сили и не налагат преминаване на граница, което усложнява и политическата реакция.

Възможна реакция и геостратегически последствия

Ако инцидентите не включват пресичане на национална граница, някои външни сили може да ги оценят като „не толкова стратегически важни“, което би могло да доведе до препоръки за дипломатически отстъпки и преговори. Аалтола обръща внимание, че ограниченията в ресурси и ангажименти на външни партньори могат да предразположат към такива съвети.

Европа остава нащрек: макар голяма война срещу държава от НАТО да изглежда малко вероятна в момента, възможността за ограничени, двусмислени операции, целящи да тества колективната отбрана, не бива да се пренебрегва.