Европа може да се защити без САЩ

Европейските събития около Гренландия поставиха сериозен въпрос: може ли НАТО да функционира, ако САЩ се оттеглят? Последните седмици нарастващото напрежение за суверенитета на острова и присъствието на близо десет европейски контингента доведоха до размисъл върху способностите на Европа да поеме собствената си отбрана.

Къде започна всичко

НАТО е основан през 1949 г. от 12 държави – 10 европейски и две северноамерикански. От самото начало задачата му беше да гарантира сигурността на Западна Европа срещу заплахи от Изток, като същевременно се предвиждаше и ролята на САЩ да останат ангажирани. Алиансът се разрасна до 32 членове и продължава да играе централна роля не само в Западна Европа, но и на Балканите, в Близкия изток, Арктика и в морските райони около Европа и Африка.

Военни бюджети и индустриален капацитет

Вашингтон държи най-големия военен бюджет в алианса – около 900 милиарда долара, с възможност за бъдещо увеличаване до 1,5 трилиона. Европейският отбранителен бюджет е втори по големина на планетата – около 400 милиарда долара. За сравнение в текста фигурират и разходите на Русия (примерно 140 милиарда) и Китай (приблизително 250 милиарда). Новите ангажименти на европейските държави да достигнат 5% от БВП (3,5% чисти военни разходи и 1,5% за инфраструктура и киберсигурност) значително увеличават наличните ресурси.

От гледна точка на индустрията, напускането на САЩ би лишило алианса от част от технологичния връх. Големи американски компании като Lockheed Martin, Northrop Grumman, Boeing, General Dynamics и RTX са ключови доставчици на най-новите системи. В същото време Европа има силна база – осем от топ 25 отбранителни фирми са европейски, сред които BAE, Leonardo, Airbus, Thales, Saab и Rheinmetall.

Американската индустрия води в някои високи технологии: стелт изтребители от пето поколение (например F‑35), дълговременни ударни и разузнавателни дронове, системи за противовъздушна отбрана като Patriot и THAAD, както и разузнавателни сателитни системи. Все пак Европа превъзхожда при строежа на военни кораби и дизелови подводници и, благодарение на интензивната подкрепа за Украйна, бързо увеличава производството на танкове, гаубици и боеприпаси.

Силни и бързо възпроизведими способности

За по-нискотехнологични, но жизненоважни системи европейската промишленост може да навакса сравнително бързо: дронове с кратък обсег, стрелково оръжие, хеликоптери, транспортни самолети, краткодалечни ПВО и ракети за наземни удари. Оценката в текста е, че възпроизвеждането на американски технологии би отнело вероятно около пет години — трудно, но изпълнимо.

По отношение на личния състав много европейски държави поддържат наборна служба като стандартна практика; девет страни вече я прилагат, включително двете северни членки, а Германия е на път да я възстанови. Това дава предимство в численост при потенциално изтегляне на американски сили.

Ядреното възпиране и стратегическите решения

Най-острият проблем при евентуално напускане на САЩ е загубата на американския стратегически чадър. Великобритания и Франция разполагат с малки, но ефективни ядрени сили, но липсата на САЩ би могла да принуди някои европейски държави да търсят нови решения — в текста се споменават възможности като присъединяване на Германия и Полша към ядрената група или временно споразумение за споделена ядрена способност със САЩ.

Нов фокус и бъдеща роля

Ако алиансът освободи ресурсите си от глобални операции, наложени от американските приоритети, Европа може да се концентрира по-силно върху своите граници и регионални рискове, особено върху защитата на Украйна. В документа се отбелязва и, че ако САЩ насочат вниманието си към Западното полукълбо според новите национални стратегии, останалите членове на НАТО биха могли да поемат по-голяма роля. Добавянето на Украйна — с около 40 милиона души и военен опит — би могло да възстанови алианса до 32 членове.

Надеждата остава САЩ да останат в НАТО, но анализът показва, че при политическа воля и координация Европа разполага с ресурси да изгради силна самостоятелна отбрана.

Джеймс Ставридис е адмирал от ВМС на САЩ в оставка и бивш върховен главнокомандващ на силите на НАТО в Европа.