Европа без САЩ в НАТО: може ли да се защити сама

Кризата около Гренландия и въпросът за бъдещето на НАТО

Кризата за суверенитета над Гренландия повдигна сериозен въпрос: как би функционирал алиансът без Съединените щати? През последните две седмици почти десет европейски държави разположиха малки военни контингенти на острова – официално за оценка на възможни руски и китайски прониквания, но също и за да предотвратят евентуална американска намеса, за която президентът Доналд Тръмп намекна. Тези събития поставят под въпрос традиционната роля на САЩ в трансатлантическото партньорство.

Исторически контекст

НАТО е създаден през 1949 г. от 12 държави — 10 европейски и две северноамерикански. Алиансът е бил замислен така, че да осигури обща защита на Европа и да предотврати повторно оттегляне на САЩ от континента след голям конфликт. От основаването му до днес НАТО се разрасна до 32 членове и остава ключов фактор за сигурността в Европа, на Балканите, в Близкия изток, Арктика и в околните води на Европа и Африка.

Икономическа и военна тежест

Вашингтон разполага с най-големия отбранителен бюджет в рамките на алианса – около 900 милиарда долара, като бе споменато възможно увеличаване до 1,5 трилиона. Общият европейски военен бюджет е около 400 милиарда долара, което поставя Европа като втората по големина военна сила по разходи. За сравнение в текста се посочват разходи за Русия около 140 милиарда и за Китай около 250 милиарда долара. Европейските държави планират да увеличат разходите до 5% от БВП (съставени от 3,5% чисти военни разходи и 1,5% за инфраструктура и киберсигурност), което би довело до значителни допълнителни ресурси за отбрана.

Отбранителната индустрия и технологиите

Напускане на САЩ би означавало загуба на голяма част от глобалния отбранителен технологичен капацитет. Сред големите американски компании са Lockheed Martin, Northrop Grumman, Boeing, General Dynamics и RTX; около половината от 25-те най-големи отбранителни фирми са американски. Европа обаче разполага със солидна индустриална база: осем от топ 25 са европейски компании, сред които BAE, Leonardo, Airbus, Thales, Saab и Rheinmetall.

Американската индустрия произвежда много от най-модерните системи — пето поколение стелт изтребители (като F‑35), дълговременни ударни и разузнавателни дронове, системи за противовъздушна отбрана като Patriot и THAAD и спътникови системи за разузнаване. Европейските съоръжения обаче произвеждат кораби и дизелови подводници с равни на много американски класове и, благодарение на усилията за подкрепа на Украйна, ускорено увеличават производство на танкове, гаубици и боеприпаси.

Възможността за бързо наваксване

Европейските компании биха могли относително бързо да се справят с по-нискотехнологични системи — късно-летящи дронове, стрелково оръжие, хеликоптери, транспортни самолети, системи за ПВО с по-кратък обсег и ракети за наземни удари. В материала се оценява, че възпроизвеждането на американски технологии е възможно за около пет години.

Численост на въоръжените сили и наборна служба

Докато САЩ разчитат на професионална армия, много европейски държави поддържат или вече имат наборна служба — девет държави въвеждат такава практика, включително две северни членки, а Германия е на път да я възстанови. Това дава потенциал за увеличаване на численостите на войските при нужда.

Ядрената защита — ключов проблем

Загубата на американския стратегически чадър ще бъде сериозен проблем. Великобритания и Франция разполагат с малки, но способни ядрени сили, но в текста се посочва, че Европа би могла да бъде принудена да развие допълнителни ядрени способности; вероятни кандидати за включване в ядрената обвързаност са Германия и Полша. Друг вариант е договаряне със САЩ за временна рамка за споделено ядрено възпиране.

Нови приоритети и ролята на Украйна

НАТО без САЩ би могъл да се откаже от глобалните ангажименти, насочвани от американските приоритети, и да фокусира усилията си върху европейската отбрана, в това число защитата на Украйна. Добавянето на Украйна (40 милиона души и опитна армия) би възстановило числеността на алианса до 32 държави. Ако САЩ се насочат към по-тесен фокус върху Западното полукълбо, останалите членки биха могли да изградят по-силна паневропейска отбрана — най-добре в рамките на НАТО, но и в краен случай самостоятелно.

Коментарът е на адмирал Джеймс Ставридис в отставка, бивш върховен главнокомандващ на силите на НАТО в Европа.