Еволюцията на човека може да е направила ставите по-уязвими

Международен екип от учени стига до извода, че еволюционните промени при хората могат да са увеличили риска от ставни заболявания. Съобщението за откритието идва от израелския Научен институт „Вайцман“, цитиран от Синхуа, а резултатите са публикувани в списание Nature.

Какво установиха изследователите

Учените сравняват генетичните различия между хората и други големи човекоподобни маймуни, сред които са шимпанзетата и горилите. Анализите показват, че един ключов компонент на хрущяла — група захарни молекули, наречени гликозаминогликани — се произвежда в значително по-малки количества при хората.

Гликозаминогликаните привличат вода и така помагат на хрущяла да поема удари и да омекотява натоварването върху ставите. Според екипа човешкият хрущял съдържа приблизително една трета от количеството гликозаминогликани, откривано в хрущяла на шимпанзетата, горилите, орангутаните и бонобото. Това би могло да намали амортизационните свойства на човешките стави в сравнение с тези при другите големи маймуни.

Връзка с остеоартрита и други ставни болести

Изследователите посочват, че откритието може да хвърли светлина върху факта, че заболявания като остеоартрит са широко разпространени сред хората, докато при другите големи човекоподобни маймуни те остават сравнително редки, дори когато тези животни достигат възрастове, съпоставими с човешката старост.

Остеоартритът засяга стотици милиони хора по света и може да доведе до болка, скованост и ограничена подвижност, което често води до инвалидизиране. Намаленото съдържание на гликозаминогликани в човешкия хрущял е предложено като една от възможните биологични причини за по-голямата податливост на ставите при хората.

Еволюционни компромиси и други човешки черти

Авторите на проучването допускат, че тези промени в синтеза на хрущялни молекули могат да са свързани с други еволюционни черти, характерни за човека. Сред посочените възможни последици са по-леки кости и по-голяма пластичност на мозъка — характеристики, които са били важни за развитието на нашия вид, но които може да са дошли за сметка на здравината на ставния апарат.

Значение за бъдещи изследвания и лечение

Изводите на екипа могат да имат практическо приложение: те биха могли да помогнат на учените да разберат по-добре механизмите, които стожат зад ставните заболявания, и да насочат търсенията към нови подходи за превенция и терапия. По-доброто знание за ролята на гликозаминогликаните в човешкия хрущял може да отвори пътища за разработки, насочени към възстановяване или компенсиране на техния недостиг.

Изследването подчертава, че някои уязвимости в човешката анатомия и физиология може да са страничен продукт на адаптации, които са донесли други еволюционни предимства. Това поставя акцент върху необходимостта от междудисциплинарни изследвания, които да свързват еволюционната биология с клиничните науки.

Отбелязва се, че констатациите биха могли да спомогнат за по-ясно дефиниране на бъдещите изследователски приоритети и за разработването на терапии, целящи да намалят тежестта на ставните заболявания и да подобрят качеството на живот на засегнатите, отбелязва БТА.