Бизнес

Ердоган: ООН трябва да премахне правото на вето в Съвета за сигурност

Сериозните кризи от последните години — пандемии, енергийни шокове, нарушения във веригите за доставки и регионални конфликти — показват,

Ердоган: ООН трябва да премахне правото на вето в Съвета за сигурност

Сериозните кризи от последните години — пандемии, енергийни шокове, нарушения във веригите за доставки и регионални конфликти — показват, че оставянето на решенията за глобални проблеми в ръцете на малка група столици вече не отговаря на реалностите. Необходима е спешна адаптация на механизмите за вземане на международни решения, която да отразява днешната многополярност и разнообразие от възможности и предизвикателства.

Основна цел: премахване на правото на вето

На фона на остарялата структура на Съвета за сигурност, възникнала след Втората световна война, Ердоган поставя като отправна точка премахването на привилегията на ветото. По неговите думи, добавянето на нови постоянни и привилегировани членове само би разширило модела на елитно вземане на решения, вместо да го коригира. Премахването на вето трябва да бъде и стратегическа цел на всяка смислена реформа, а не възможност за разширяване на същите привилегии към други държави.

Засилване на ролята на Общото събрание и ротационен принцип

Ердоган предлага възстановяване на баланса между Съвета за сигурност и Общото събрание. Според него правомощията на Общото събрание следва да се укрепят, а представителността и отчетността на Съвета за сигурност да се подобрят чрез премахване на постоянните членства. Членовете на Съвета да се избират от Общото събрание на ротационен принцип за определени мандати, като държавите, които желаят да бъдат преизбрани, да трябва да спечелят отново доверието на мнозинството чрез избори. Целта е никоя държава да не притежава трайна власт да блокира волята на международната общност.

Регионално представителство и споделяне на отговорностите

С нарастващата икономическа тежест на Азия и амбициите на Африка за по-адекватно представителство, развиващите се държави все по-ясно изразяват своите приоритети. Ердоган подчертава, че решаването на регионалните проблеми не може да се налага отвън, а трябва да се основава на волята на съответните страни, на местните условия и на споделени интереси. Новите центрове на влияние носят и по-голяма отговорност — държавите с дипломатически капацитет и икономически ресурси трябва да участват по-активно в утвърждаването на мира и стабилността в своите региони.

Сигурност, устойчивост и икономически въпроси

Военните конфликти, климатичната криза, нерегламентираната миграция и икономическата уязвимост отново напомнят колко критично е държавите да разполагат със силни институции, устойчиви икономики и отбранителен капацитет като фактор за възпиране. Сигурността и надеждността на търговските, логистичните, транспортните и енергийните коридори придобиват все по-голямо значение за глобалната стабилност.

Социална справедливост и достъп до ресурси

Очакванията, че глобализацията автоматично ще разпространи благосъстоянието, не се оправдаха напълно. Задълбочаването на неравенствата и възникването на технологически и икономически зависимости превърнаха тези сфери в нови полета на конкуренция. По тази причина Ердоган настоява отговорностите да се споделят справедливо, за да се постигне глобална справедливост и да се гарантира правото на развиващите се страни на развитие и достъп до необходимо финансиране.

Турция като активен участник в реформите

Турция се ангажира да използва своите глобални връзки и опит в многостранната дипломация за подкрепа на този реформаторски процес. Страната подкрепя премахване на привилегията на ветото, увеличаване на влиянието на избраните членове в процеса на вземане на решения и укрепване ролята на Общото събрание. Обединяването на държави от различни региони около тези принципи, според Ердоган, ще повиши легитимността и представителния капацитет на международната система.

Ердоган използва лозунга „Светът е по-голям от петима“ като призив за по-широко разбиране на отговорността и справедливото разпределение на властта в световните институции. По думите му бъдещият международен ред не може да се гради върху йерархии от миналото, а трябва да отговаря на промените в баланса на силите и на нарастващите изисквания за справедливост и отчетност.

Реджеп Тайип Ердоган е президент на Република Турция.