Бизнес

Електроиндустрията в България под натиск от внос

Д-р инж. Димитър Белелиев, председател на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ), заяви в предаването „Чиста енергия“ с

Електроиндустрията в България под натиск от внос

Д-р инж. Димитър Белелиев, председател на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ), заяви в предаването „Чиста енергия“ с водеща Вероника Денизова, че българската електротехническа промишленост е изправена пред сериозни трудности заради масовия внос от т. нар. трети страни — предимно Китай, Турция, Пакистан и Индия. По думите му условията за бизнес в тези държави не са сравними с българските — данъчни режими, нива на заплащане и екологични изисквания често са по-ниски или субсидирани, което дава на външните фирми ценово предимство при обществени поръчки.

Конкуренция на цени и ефектът от движението на суровините

Белелиев подчерта, че когато основният критерий при търговете е цената, българските производители губят срещу оферти от трети страни. Според него българската електроиндустрия е била силна още от съветски времена и остава най-големият секторен износител — над 12% от износа на страната е електротехническа продукция. В същото време, по налични данни, над 70% от обществените поръчки у нас се печелят от фирми от трети страни, което значително намалява пазарните възможности за местните предприятия.

Ключов проблем е и резкият растеж в цените на основните индустриални метали — сребро, злато, мед, алуминий — които са основни суровини за производството. Тези покачвания се отразяват директно върху себестойността на българската продукция и често не могат да бъдат прехвърлени върху договорните цени.

Производствено време и ценови рискове

За илюстрация Белелиев посочи, че производството на трансформатор отнема между 8 и 15 месеца. Ако в този период цената на мед или стомана нарасне, производителят остава със старите договорни цени и поема загуби. Според него в Китай вътрешните цени на металите са субсидирани и не следват международните котировки, което дава на китайските компании огромно конкурентно предимство.

Предложени мерки от БАСЕЛ

Асоциацията настоява за въвеждане на правило за минимум 50% участие на европейски и български производители в проекти, финансирани с публични средства. Белелиев напомни, че в началото на европейските помощи е имало изискване 51% от доставките да са произведени в ЕС или в държави с търговски споразумения със съюза. Според него много от големите европейски икономики вече имат механизми, които ограничават масовото навлизане на фирми от Китай, Индия, Пакистан и Турция, и подобна практика трябва да се приеме и у нас, за да защити секторa и работните места.

Друга ключова препоръка е да се въведе задължителна индексация на цените и да се прекрати практиката със „твърди” цени при дългосрочни доставки. БАСЕЛ предлага формула за корекция, привързана към борсовите котировки на медта и други основни суровини. В момента у нас подобна възможност е налична само за строителния сектор, където компаниите могат да индексират цените си всяко тримесечие на база инфлационни индекси. От обществените поръчки обаче отпадна възможността това да се прилага и за доставки, въпреки че съществува разработена методика и решение на Министерски съвет.

Икономически ефекти и перспективи

Белелиев съобщи за единични случаи на фирми, отказали се или неспособни да изпълнят договори заради рязкото поскъпване на суровините, но отбеляза, че повечето предприятия изпълняват задълженията си за сметка на загуби. Тези загуби натоварват компаниите и в перспектива могат да затруднят тяхната конкурентоспособност на пазара.

Членове на БАСЕЛ сигнализират за намаляване на темповете на производство, а някои мощности, свързани предимно с автомобилната индустрия, бяха затворени. Белелиев прогнозира, че това ще се отрази на официалната статистика и очаква данните да бъдат „леко негативни” при публикуването им. Той не очаква връщане на цените на металите към предишните нива поради геополитически фактори и ускорена електрификация, която увеличава търсенето на сребро, мед и алуминий.

Ассоциацията предупреждава и за предстоящо намаляване на търсенето на работна ръка в Европа, което според него може да се усети в България в края на тази или началото на следващата година.

Крайните въпроси, които поставя БАСЕЛ, са дали може да се избегне дефицит на мед и други индустриални метали, и дали ЕС ще постигне целите си за добив, преработка и рециклиране до 2030 г., както и доколко е реалистично връщане на производството обратно в Европа.