Бизнес

Електрическите ракети: предизвикателства и възможности

Електрическите ракети имат потенциал да преобразят ракетостроенето, но за да станат практични в по-широк мащаб, трябва да се реши

Електрическите ракети: предизвикателства и възможности

Електрическите ракети имат потенциал да преобразят ракетостроенето, но за да станат практични в по-широк мащаб, трябва да се реши основният проблем — снабдяването им с достатъчно енергия по време на полет. Това обобщи д-р Стоил Иванов от Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, който е и съосновател на Bulgarian Space Cluster, в предаването „Футуризъм“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антон Груев.

Енергийният проблем при електрическите двигатели

Една от идеите за преодоляване на енергийните ограничения е безжично пренасяне на мощност от Земята към ракетата. Разработки предвиждат ракети, оборудвани с антени, които улавят микровълни и ги преобразуват в електрическа енергия на борда. Това би позволило да се поддържа по-висок дебит на пропеланта, но технологията все още е в ранен стадий и изисква много мощни наземни източници и ефективни системи за приемане.

Электрическите двигатели постигат много висока скорост на изхвърляне на пропелант — около 120 000 м/с. Въпреки това количеството гориво, което те изхвърлят за секунда, е изключително малко — грамове, дори микрограми или отделни частици. Малкият дебит е основната пречка: за да се увеличи масовият поток е нужен огромен запас от енергия, който в момента не е практичен за носене на борда.

Ядрени и химически двигатели — предимства и рискове

Друг подход са ядрените термични двигатели, които не използват енергията в горивото, а загряват пропеланта чрез поставен изотоп. Тези системи постигат около 9 000 м/с изхвърляне на пропелант — стойност, която е около два пъти по-добра от типичните химически двигатели. Въпреки това наличието на радиоактивен материал на борда поражда сериозни опасения: много ракети падат в океаните или близо до населени места, а боравенето с радиоизотопи е сложно и рисковано. Затова този тип двигатели не се използват масово.

„Ефективността на двигателите се определя от скоростта, с която успяват да изхвърлят горивото от ракетата – колкото по-висока е скоростта, толкова по-ефективен е двигателят“, посочи Иванов.

При химическите двигатели теоретичният лимит на скоростта на изхвърляне е почти достигнат — на около 4 500 м/с. Това означава, че при наличните до момента ракетни горива има малко място за значителни подобрения в ефективността, освен подобряване на конструкцията на самите двигатели и на оперативните практики, като например повторното използване на степени.

Най-разпространените горива и проблемите със съхранението

Най-често използваните горива в момента са керосин, хидразин и комбинацията водород-парник/кислород. Комбинацията водород и кислород е била използвана при ракетите Saturn V, които достигнаха Луната. Д-р Иванов отбелязва, че горивото на бъдещето е това, което съдържа повече енергия, като за момента водородът остава един от най-добрите варианти.

Съхраняването и използването на водорода и кислорода обаче създава инженерни предизвикателства. Тези газове често трябва да се държат при много високо налягане или в течна форма при крайно ниски температури, което усложнява конструкцията и операциите. Освен това дебитът на горивото трябва да се поддържа сравнително постоянен през целия полет; промени в подаването влияят на параметрите и работата на двигателя.

Европа и България в развитието на ракетни системи

Сред европейските разработки ръководителите на индустрията посочват ракетата Ariane като една от най-надеждните от гледна точка на съотношението успешни и неуспешни полети. Частният германски играч Isar Aerospace, сравняван с европейски еквивалент на SpaceX, наскоро реализира успешен полет.

В България също има инициатива в тази област. Преди три години във Физическия факултет на Софийския университет е създаден ракетен клуб, в който преобладават студенти. Тази група вече има успешен полет с първата си ракета с твърдо гориво. Горивната смес е разработена от студентка като дипломна работа и се състои от сорбитол и калиев нитрат. Първият полет достигна височина около 1 км; следващата цел е двустепенна ракета и достигане на 5 км при планирания за догодина опит.

Тези локални проекти показват обучение на кадри и практическа реализация на идеи, които могат да допринесат за по-широка екосистема от малки и средни космически инициативи.