Експерт: Разследването срещу Георгиева удря имиджа на страната

Едно текущо разследване срещу българския представител в Европейската прокуратура, Теодора Георгиева, нанася щета на образа на българското правосъдие пред институциите на ЕС, заяви бившият вицепремиер и преподавател по конституционно право проф. Пламен Панайотов в студиото на „Денят ON AIR“.

Панайотов отбеляза, че към момента е рано да се правят окончателни изводи за характера на обвиненията срещу Георгиева. По думите му наблюдателите все още нямат достатъчна яснота кои точно деяния се разследват и какви биха били последствията, в зависимост от същността на евентуалните нарушения. Независимо от това фактът, че предмет на разследване е именно представителят на България в Европейската прокуратура, представлява негативен сигнал за страната в европейските институции, подчерта професорът.

Реакцията на Висшия съдебен съвет

Панайотов коментира и последното заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС), като посочи, че взетите решения не са изненадващи. Според него двете колегии на съвета вече действат по установена практика при подобни ситуации — както при определянето на временно изпълняващи функциите главен прокурор, така и при назначаването на временен председател на Върховния административен съд.

Той поясни, че чисто юридически действията на ВСС съответстват на действащите разпоредби в Закона за съдебната власт и на промените в Конституцията, които са в основата на тези процедури. В този смисъл решенията на съвета следват приложимия нормативен ред, допълни панайотов.

Проблемът според проф. Панайотов: парламентът

За основен източник на проблема проф. Панайотов посочи продължителното бездействие на парламента. Той аргументира, че не съдебната власт, нито прокуратурата, нито ВСС са главните виновници за сегашното положение, а именно законодателният орган, който не изпълнява конституционно установените си задължения. По думите му това е проблем не само на настоящия парламент, но и на предишни състави.

Панайотов свързва бездействието с политическата нестабилност и честите изборни цикли. Непрекъснатата поредица от парламентарни избори, според него, създава среда, в която управляващите могат да се задоволяват със статуквото, а опозицията да изпитва страх и да не поема отговорност за нормализиране на процесите. Той подчерта, че решението изисква обединен политически подход от управляващи и опозиция.

Въпросът за легитимността на временните назначения

Относно легитимността на досегашния временно изпълняващ функциите главен прокурор Борислав Сарафов, проф. Панайотов посочи, че ключово ще е решението на Конституционния съд. Съдът трябва да се произнесе дали шестмесечният срок за временно изпълняване на висша магистратска длъжност противоречи на Конституцията.

Професорът отбеляза, че и двата възможни изхода от делото ще оставят нерешени въпроси. Ако разпоредбата бъде обявена за противоконституционна, това би затвърдило настоящото положение, докато потвърждението ѝ ще повдигне проблем с евентуалното ѝ обратно действие. Обратното действие на подобни разпоредби по принцип е допустимо само изрично и в изключителни случаи — нещо, което законът в момента не урежда ясно.

Затова, според Панайотов, независимо от решението на съда, спорът отново ще се върне в ръцете на законодателя, който следва да изчисти правните неясноти и да даде трайно решение на регламента за временно изпълняване на висши магистратски длъжности.

Проф. Панайотов подчертa необходимостта от институционална отговорност и по-широк политически консенсус, за да се възстанови доверието към съдебната система и към представянето на България в европейските институции.