ЕЦБ няма да промени курса си след напускането на Лагард

Основна теза

Финансистът Борис Петров коментира предаването „Бизнес Старт“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов, че напускането на Кристин Лагард няма да доведе до промяна в курса на Европейската централна банка. По думите му институцията е добре установена, а решенията се взимат от колективен орган, в който президентът разполага само с един глас.

„Добрата новина е, че има само двама основни кандидати за поста“, каза Петров, като отбеляза, че това улеснява процеса на избор, макар и да съществува риск от забавяне при назначаването на наследник.

Процедура и риск от забавяне

Петров посочи, че предварочното напускане на Лагард създава риск възложението да не бъде изпълнено своевременно, тъй като новият президент се избира от всички членки на еврозоната — общо 20 държави, включително и България. Този широк кръг участници може да усложни и забави консенсуса около кандидатурата.

Според него обаче в настоящия момент няма непосредствена заплаха за промяна на паричната политика, тъй като ЕЦБ разчита на колективни решения и има налични механизми за справяне с пазарни фрагментации, ако те възникнат.

Кандидатите и шансовете им

Двамата основни претенденти за наследник на Лагард са управителят на централната банка на Нидерландия Клаас Кнот и бившият управител на централната банка на Испания Пабло Ернандес де Кос. Ернандес де Кос в момента е генерален мениджър на Банката за международни разплащания (БМР) в Базел.

Петров отбелязва и трети политически фактор — настоящият президент на Бундесбанк Йоахим Нагел. По неговите думи Нагел е най-ястребовият от тримата, което според анализатора намалява шансовете му за избор, тъй като обикновено се търси по-центристки профил за този пост. Петров изтъкна, че критерият за центристки кандидат по-добре отговаря на профила на Клаас Кнот.

Институционален контекст и парична политика

Петров подчерта, че наследникът на Лагард ще поеме организация с осемгодишен мандат и установени практики. Това, комбинирано с факта че президентът на ЕЦБ има само един глас в рамките на колективния орган за вземане на решения, прави вероятността за рязка промяна в паричния курс по-малка. По неговата оценка настоящата насоченост на политиката е антиинфлационна и е малко вероятно да бъде ревизирана в близък хоризонт.

ЕЦБ е въоръжена и с инструменти за недопускане на фрагментация на финансовите пазари, което според Петров е допълнителна гаранция за стабилност. Все пак той отбеляза, че до настоящия момент няма признаци, че тези инструменти трябва да се активират спешно — ситуацията остава далеч от момент, в който подобни мерки да се наложат.

Политическия фон и времеви хоризонт

Петров посочи, че има достатъчно време за уреждане на политическата обстановка, включително и евентуалните последствия от политическата посока във Франция, преди да се стигне до крайно решение за кандидатурата. Той изрази мнение, че текущата институционална устойчивост на ЕЦБ и процесът на избор от 20 държави дават възможност за вземане на балансирано решение без внезапни промени в паричната политика.

Заключение

Резюмето на наблюденията на Борис Петров е, че въпреки предсрочното напускане на Кристин Лагард, системните механизми на ЕЦБ и наличието на ограничен брой основни кандидати намаляват вероятността за рязка промяна на антиинфлационния курс на банката.