Дунав оголи германски бойни кораби и праисторически останки
Дълбоката суша е довела до драматичен спад на нивото на река Дунав и на повърхността се появиха корпуси на
Дълбоката суша е довела до драматичен спад на нивото на река Дунав и на повърхността се появиха корпуси на десетки германски военни кораби от Втората световна война, както и следи от праисторически животни. Забележими са и останки, приличащи на части от вълнест мамут.
Какво се вижда по реката
В участъка, който разделя Сърбия и Румъния, близо до сръбското пристанище Прахово, излиза наяве ръждясал корпус с начупена мачта — остатък от плавателен съд, на чиято мачта е бил развяван нацистки флаг. От бреговете на Прахово могат да се различат поне 20 различни по големина останки от кораби, видими с невъоръжено око.
Ивица Гаврилович, който е прекарал целия си живот край Дунав, отбелязва, че интересът към находките е голям, но до тях е трудно да се стигне. „Хората все още не знаят как да стигнат до самите кораби“, казва той, докато превозва тричленно семейство с малката си лодка.
Кръста Брандич, местен жител, посочва и ефекта върху речния трафик: ниските нива почти са спрели движението на големите плавателни съдове. „Както виждате, (големите) кораби вече не могат да минават“, казва той.
Праисторични и археологически находки
Освен военните останки, пресъхващата река разкри и кости от вълнест мамут край Ряхово. Тези големи тревопасни животни са живели заедно с ранните хора, които ги ловували за храна и използвали бивните и костите им като материали за инструменти. По данните от находките, вълнестите мамути са изчезнали преди около 4 000 години, но и днес учените продължават да откриват фрагменти от бивни, кости, зъби и козина.
В същия период в река Дунав бяха намерени и останки от кон на около 3 000 години край Русе. Този артефакт води към началото на Желязната епоха, когато населението в региона се е наричало гети или траки. На хълма над Морска администрация, където днес е разположено селището Сексагинта Приста, има светилище на траките, където са извършвани множество жертвоприношения. Възможно е конската кост да е била свлечена към реката при периодичните промени в структурата на хълма.
Опасности и последици
Откритията привличат внимание и посетители, но те съвпадат с по-сериозни проблеми, предизвикани от рекордно ниските води на втората по дължина река в Европа. Понижените нива затрудняват корабоплаването и създават опасни условия за транспорта, а електроцентралите са на ръба на спиране. Правителствата в Централна и Източна Европа вече прилагат мерки за ограничаване на потреблението на електроенергия.
Исторически корен на корабокрушенията
Потъналите кораби принадлежат на Черноморския флот на нацистка Германия и са били умишлено потопени от германските сили при отстъплението им от Румъния в условията на настъпление на Съветската армия към края на войната. Според исторически сведения през септември 1944 г. в пролома на Дунав, близо до Прахово, са били потопени до 200 германски военни кораба по време на обстрел. Целта на тези действия е била да забавят съветското настъпление на Балканите; нацистка Германия се предава месеци по-късно, през май 1945 г.
Сръбското правителство, подпомагано финансово от Европейския съюз, отдавна работи по проблема с потопените военни съдове. Някои са били извадени в периода на комунистическа Югославия, но повечето са останали на дъното поради опасността от експлозиви, които носят. Въпреки това днес властите полагат усилия да поддържат плавателността на Дунав, който преминава през десет държави, защото спадането на водите застрашава международния речен транспорт.
Повторни появявания
Старите плавателни съдове не са се появявали само сега — и в предишни сухи периоди по реката са излизали на светло. През 2024 г. след горещо и сухо лято в Дунав отново изникна група потопени кораби, пълни с експлозиви, а подобни разпилени останки от Черноморския флот се наблюдаваха и през 2022 г. в района на Прахово, когато нивата на водата достигнаха рекордно ниски стойности.
Експертите свързват необичайната горещина и суша с фактори като глобалното затопляне, което допринася за все по-чести екстремни явления и за усложняване на управлението на реките и свързаната с тях инфраструктура.



