Докато Европа брои стотинките за пенсии, в Кувейт гражданите живеят като в приказка – минималната пенсия надхвърля 3000 евро, данъци няма, а държавата раздава пари просто ей така. При юбилеи емирът буквално подарява хиляди долари кеш, а кредити се опрощават с един подпис.
„Златният милион“ кувейтци получава безплатно здравеопазване навсякъде по света, субсидирани заеми за дом и дори храна на държавна сметка. Животът им е истинска „златна клетка“ – лукс от люлката до гроба.
Но зад този блясък стои мрачна истина – над 70% от населението на страната са чужденци, които работят като роби за богатите кувейтци. Те нямат права, нямат пенсии, нямат безплатно здравеопазване и дори не могат да напуснат страната без разрешение от работодателя си. Гражданство? Забравете – то е недостижимо.
Кувейт е държава на две касти – малцинство от свръхбогати местни, които не знаят що е нужда, и огромно мнозинство от изтерзани чужденци, които плащат цената за този „рай без данъци“.
