България е сред страните членки с най-висок процент жители, които не са успели да поддържат необходимата топлина в жилищата си през 2023 г., се казва в оповестения от Европейската комисия доклад “За състоянието на Енергийния съюз” за тази година.
Той бе представен от еврокомисаря по енергетиката Кадри Симсон. Данните показват също така, че населението ни е сред най-страдащите от енергийна бедност в ЕС.
20,7 на сто от хората у нас не са могли да се отопляват адекватно през миналата година, но по-зле от нас са били Испания и Португалия с едва една стотна разлика. През същия период 17,8% от населението у нас е изпитвало трудности при плащането на комуналните услуги. През 2022 г.
изкопаемите горива са съставлявали почти две трети или 65,4 на сто от енергийния микс у нас при средно ниво в ЕС 69%. Делът на ядрената енергия в България е бил 20,9%, а на възобновяемите енергийни източници – 13,8%.
Електрическият микс в страната ни е доминиран от изкопаемите горива – 48,2% и ядрената енергия 43,2%. ВЕИ съставляват 19,1%, докато средният показател за ЕС е 39,4%. В България има едно подземно газохранилище с общ капацитет 0,55 милиарда кубика.
Това прави 20 на сто от потреблението на газ у нас през 2022 г. В средата на август т.г. хранилището е било запълнено 83,83%, пише БНР. Процесът по диверсификацията на изкопаеми горива у нас е доста напреднал, се казва още в доклада.
Газохранилищата в ЕС са запълнени 90 % към 19 август, много преди крайния срок 1 ноември, се посочва в доклада. В него се отбелязва още, че делът на руския газ във вноса в ЕС е намалял от 45 % през 2021 г. на 18 % до юни 2024 г.
, докато вносът от доверени партньори като Норвегия и САЩ се е увеличил. “Намалихме търсенето на газ между август 2022 г. и май 2024 г.
с 138 милиарда кубични метра”, пише още в доклада и се подчертава, че цените на енергията са по-стабилни и остават значително под върховите равнища на енергийната криза от 2022 г.
