На 26 октомври се отбелязва празникът на Свети Димитър Мироточиви и Преподобна Димитра Доростолска, популярно известен като Димитровден. Този ден се свързва с поврат в годишното време и началото на зимата в българския народен календар.
Според народната поговорка, “Свети Димитър носи зимата, а Свети Георги – лятото.” Този ден често се свързва с очакването на първите снежинки, и се вярва, че от бялата брада на светеца се изсипват първите снежни покривки. Свети Димитър се смята за покровител на зимата, студа и снега.
Историческият Свети Димитър бил роден през III век в град Солун. Той станал известен като християнски мъченик, който бил управител на Солун и открито изповядвал и славил християнството. Заради своята вяра той бил хвърлен в тъмница и на 26 октомври 306 г. е бил убит по заповед на император Галерий. Свети Димитър се провъзгласил за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун го почитат като покровител на града. Празникът на Свети Димитър се чества в Солун от V век.
В българския народен календар честването на Свети Димитър се свързва с началото на зимния сезон. Този ден е наричан и Митровден или Разпус и обикновено е време за разплащане със сезонните работници и наемането на нови за следващия годишен цикъл. Според народните вярвания, вечерта на Димитровден небето се отваря и започва първият сняг.
На този ден се изпълняват и редица обичаи, включително подготовка за зимния период, както и подготовка за задушници и заровени съкровища. Хората следят за първия гост, който прекрачва прага на тяхната къща и вярват, че той може да внесе късмет и богатство за следващата година.
Свети Димитър е също толкова важен за българската история, тъй като на този ден през 1185 година братята Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това събитие е смятано за началото на Второто българско царство.
