На 5 юли Българската православна църква почита паметта на свети Атанасий Атонски – един от най-известните подвижници на вярата и духовен строител на монашеския живот в Света гора.
Денят е известен не само с църковната си значимост, но и с дълбоко вкоренени народни обичаи и вярвания, които се спазват и до днес, особено в селските и планински райони на страната. Преподобни Атанасий Атонски е живял през Х век. Роден е в Трапезунд с името Аврамий и още като дете остава сирак.
Отгледан е от благочестива инокиня, а по-късно се премества в Константинопол, където получава добро образование. Изпълнен с желание за духовен подвиг, той приема монашеството под името Атанасий и става ученик на св. Михаил Малейн. Скоро се оттегля в Света гора, където води строг аскетичен живот.
Въпреки стремежа си към скромност, неговите знания и добродетели не остават незабелязани. Подкрепян от бъдещия византийски император Никифор, Атанасий основава Велика Лавра – най-големият и най-стар манастир на Атон.
Известен е с чудесата си, включително извеждането на извор с чиста вода чрез молитва. Светецът завършва живота си в края на Х век. В народния календар този ден е известен като Летен Атанасовден , Средлято или Жътвар . Той бележи символичната половина на лятото и началото на жътвата.
Според поверията на този ден свети Атанас, за разлика от зимния си образ, си облича кожуха, нахлупва калпака и отивa при Бога да моли за зима , защото лятото вече се е преполовило. В народните представи се казва: „Атанас дойде, лятото си отиде.
“ Този ден бележи преход към новия земеделски цикъл. В някои региони, особено в планините, където житата зреят по-късно, Летен Атанасовден се нарича Жътвар , защото именно тогава започва прибирането на реколтата.
Един от най-отличителните ритуали за деня е „кокоша църква“ – във всяко домакинство се коли черна кокошка. Вярва се, че този обичай носи закрила на дома, здраве и плодородие. Месото се приготвя ритуално, а жените омесват пресни погачи , които се раздават за берекет и дъжд .
В западните краища на България св. Атанас се почита като покровител на орачите . В Източна България пък се изпълняват древни обичаи за предпазване от суша, като Пеперуда и Герман .
В Средните Родопи се организират общоселски курбани , където хората се събират, за да благодарят за житото и да измолят дъжд и плодородие. Вярва се, че ако на този ден се спазят традициите, селото ще бъде предпазено от градушки и лоша реколта.
Днес имен ден празнуват: Атанас, Атанаска, Наско, Начо, Таско, Трайко, Трайка, Траян, Траяна, Живко, Живка, Живан, Живана. Всички те носят имената на светеца или са производни, които изразяват идеята за живот, постоянство и устойчивост – качества, свързвани с образа на преподобния Атанасий.
5 юли не е просто дата. Това е ден, в който традицията, вярата и народната мъдрост се преплитат . Празникът на св. Атанасий Атонски е момент за размисъл, благодарност и надежда.
Обредите, които го съпътстват, не са останки от отминали времена, а живи знаци на връзката между човека и природата , между миналото и бъдещето. Нека този ден бъде време за почит и обновление , в което да се върнем към корените си и да почерпим от силата на вярата и традицията.
