Дънното тралене: големи улови, трайни щети по морското дъно
Как действа дънното тралене Дънното тралене е риболовна техника, при която риболовните кораби влачат тежки мрежи по морското дъно.
Как действа дънното тралене
Дънното тралене е риболовна техника, при която риболовните кораби влачат тежки мрежи по морското дъно. Към мрежите са прикрепени тежести и верижни въжета, които разбъркват седиментите и принуждават рибата и други организми да се насочат към задната част на мрежата. При едно преминаване понякога се улавят десетки хиляди килограми морски организми.
Обем на улова и странични загуби
По данни, цитирани в материала, дънното тралене осигурява приблизително 19 милиона тона риба и безгръбначни годишно — това е около една четвърт от световния улов на диви морски организми. Въпреки високите добиви, методът има голям процент страничен улов. Проучване от 2020 г., базирано на данни на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО), показва, че между 2010 и 2014 г. ежегодно са били изхвърляни над 9 милиона тона улов, което представлява около 11% от общото количество. Траловият риболов е отговорен за близо 60% от тези изхвърлени количества.
Хвърляният обратно улов често е вече мъртъв и включва множество неселектирани видове, което намалява ефективността и устойчивостта на риболовните дейности.
Разрушаване на местообитания и бавна възстановимост
Тегленето на съоръжения по дъното може директно да унищожи ключови местообитания като корали и гъби, които служат за храна и подслон на много морски видове. Поразените организми включват и представители на дънната фауна, като раци и други безгръбначни. Дълбоководните корали и гъби растат изключително бавно — тяхното възстановяване може да отнеме десетилетия или дори столетия, което прави щетите почти необратими на човешки времеви мащаб.
Въглеродни емисии и климатични последици
Освен непосредствените щети върху биологичното разнообразие, дънното тралене поражда опасения заради възможния му принос към изменението на климата. В седиментите на морското дъно е заключен един от най-големите запаси от въглерод на планетата. Когато траловете разместват тези седименти, затрупаната органична материя се излага на кислород и микроорганизми, които я разграждат до въглероден диоксид.
Моделно изследване от 2024 г. оценява, че около 55–60% от въглеродния диоксид, образуван при това раздвижване, достига атмосферата в рамките на десетилетие. Авторите на изследването посочват, че емисиите, свързани с освобождаването на углерод от седиментите, могат да бъдат приблизително два пъти по-големи от емисиите на CO2 при изгарянето на гориво от целия световен риболовен флот.
Опити за намаляване на вредите и мнения
Някои риболовни предприятия въвеждат технически решения, като специални панели в мрежите, които да позволят на по-големи морски животни да напуснат примката преди изтегляне на улова на борда. Ефективността на тези приспособления обаче варира значително и зависи от типа риболов, използваните съоръжения и целевите видове.
„Необходимо е хората да престанат да възприемат океана като нещо, което е извън полезрението им и за което не е нужно да мислят“, казва Саймън Тръш, професор по морски науки в Университета на Окланд, който изследва екосистемите на морското дъно. По думите му въздействието на траленето обхваща изключително големи територии.
„Дълбоководните корали могат да живеят хиляди години и да достигнат размерите на дървета с височина 30 метра. Тези местообитания се унищожават от траленето. Достатъчно е едно преминаване на трал“, допълва Тръш.
Характерът на щетите и потенциалният им принос към емисиите на парникови газове поставят въпроса за необходимостта от промяна на практиките в риболова и по-широко обсъждане на мерки за опазване на морското дъно.
