Даниел Вълчев: Ниският изборен праг раздробява политическото представителство

Дискусията за възможния съюзник сред политическите сили е сред най-съществените теми в публичния дебат. Това заяви проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ и бивш министър на образованието, в интервю за БНР.

Проф. Вълчев посочи, че въпросът кой може да бъде партньор в управление стои на преден план при планирането на политическите стратегии. По думите му самата конструкция на изборната система оказва значително влияние върху възможностите за формиране на стабилни управляващи коалиции.

В центъра на критиката от страна на декана е ниският праг за влизане в парламента. Според него тази характеристика на системата води до раздробяване на политическото представителство, при което повече малки формации успяват да получат представителство и да влязат в законодателния орган.

Това раздробяване, обясни проф. Вълчев, пряко рефлектира върху процеса на изграждане на правителства. Когато в парламента присъстват множество малки и средни политически формации, намирането на съюзник със съвместими позиции става по-трудно, а преговорите придобиват по-комплексен характер. Такъв формат, по неговите думи, „осъжда страната на коалиционни формати на управление“.

В анализа си той не навлезе в конкретни предложения за промяна на праговете или процедурата за избор, но акцентира върху причинно-следствената връзка между изборния праг и политическата фрагментация. Тази връзка, според него, е ключова за разбирането на настоящите устойчиви модели на управление и на предизвикателствата при съставянето на работещи кабинети.

В контекста на изказването проф. Вълчев подчерта, че дебатът за възможните съюзници не е само тактически въпрос за партиите, а стратегическа тема за държавата. Решенията на партиите при търсене на коалиционни партньори влияят върху законодателния процес, стабилността на изпълнителната власт и възможността за реализиране на дългосрочни политики.

Интервюто поставя акцент върху системната природа на политическите предизвикателства: изборният механизъм не е само технически инструмент, а фактор, който оформя картината на представителството и възможностите за управление. Ниските бариери за влизане в парламента улесняват разнообразието на политическите представителства, но същевременно усложняват постигането на ясни мнозинства и коалиционни споразумения.

Като декан и бивш министър, проф. Вълчев изрази загриженост за дългосрочните последици от този модел на политическо представителство. Той акцентира върху необходимостта от по-широк обществен и експертен диалог относно това как изборните правила влияят на управленската ефективност и на възможността за стабилни правителства.

Заявлението пред БНР поставя въпроса за възможните съюзници не само като оперативен политически проблем, но и като дълбоко институционален въпрос, чието решение изисква внимание от страна на политиците, експертите и гражданите.