Данчето Христова подкрепя Иво Димчев и критикува модела на БНТ

Ясна позиция срещу „порочната форма“ на избор

Йорданка Христова, известна в публикацията като „любимката на Фидел Кастро“,公开 се обяви против начина, по който се избира българската песен за Евровизия. В своя пост във фейсбук тя нарече сегашната практика „порочна форма“, която според нея е превърнала обсъжданията и отношенията в „хейт до насита“, вместо да работи за намиране на силна песен с международен потенциал.

Според Христова проблемът не е само в критиката от фенове или колеги, а в самия формат, който е променил вниманието от музиката и изпълнението към други фактори.

За какъв избор настоява легендата

В посланието си тя подчертава, че предпочита песента за Евровизия да бъде избирана чрез национален конкурс, където решението да се формира от жури в комбинация с мнението на публиката. Христова привежда като пример Италия и конкурса „Санремо“ — страната участва с песен, която е спечелила националния фестивал, и отбелязва, че повечето държави практикуват подобен модел, докато България се е отклонила от тази традиция.

По думите ѝ именно националните формати гарантират, че ще бъде намерена истинска песен с мелодия и вокално присъствие, вместо да доминират технологии, визуални ефекти и маркетингови приоми.

Критика към съвременните тенденции

Христова изрази носталгия по времето, когато музиката от Европа се изпълняваше на родния език и бе съпроводена от силна мелодия и вокално майсторство. Тя припомни, че в миналото песните често ставаха шлагери и се продаваха в албуми, издавани около самото събитие, докато днес новите технологии и визуалните ефекти често надделяват над композицията и таланта.

Тя отбелязва, че винаги е имало и влияние от политически и географски фактори в гласуването, но въпреки това са съществували песни, които остават и стават популярни заради музиката си, а не заради сценичния антураж.

Похвала за Иво Димчев и надежда за Дара

Отделно в публикацията си Христова споменава, че единствено Иво Димчев е представил нова песен с послание и с шлагерен мотив — „готов продукт“, както тя го определи. Това признание идва като контраст на общата ѝ критика към формата на избора.

Тя посочи и изпълнителката Дара, като изрази вяра в нейните качества: чар, енергия, красота и съвременен сценичен профил. Христова се надява екипът от композитори и продуценти да успее в рамките на няколко седмици да разгърне потенциала на песента и изпълнението, така че трите минути на сцената да покажат Дара в пълния ѝ блясък.

Заключителното ѝ послание бе кратко и ясно: тя иска „шлагер за Дара“ и пожела успех на акцията по подготовка и представяне.

Основни послания

Публичната позиция на Христова обобщава няколко ключови искания и наблюдения: връщане към национален конкурс с жури и публика като решение за избор на песен; фокус върху мелодията и вокалното майсторство; критика към зависимостта от технологии и визуални ефекти; и подкрепа за конкретни автори и изпълнители — в случая Иво Димчев и Дара.

Тя ясно акцентира върху необходимостта България да намери собствен път, който да съчетава националната музикална традиция с възможностите на съвременната сцена, така че страната да се представя достойно на международната сцена.