Дълговата бомба при САЩ и Европа приближава

Даниел Василев, икономист в Admirals, предупреди в предаването „В развитие“ с водещ Георги Месробович за нарастващите рискове пред щатската и световната икономика. По думите му данните за март показват инфлация в САЩ от 3,3% на годишна база, което според него е ясен сигнал за възобновяване на натиска върху потребителските цени. Паралелно с това, светът е изправен пред суровинни шокове и задълбочаваща се дългова криза.

Инфлация и суровинни шокове

В началото на март, посочи Василев, голяма част от глобалните шокове още не бяха напълно отразени в цените. Той предупреди, че фокусът не бива да се ограничава само до цените на петрола и природния газ, които ударно влияят върху Европа, а трябва да се обърне внимание и на други ключови ресурси като торове и метали.

Особено крехък е пазарът на алуминий, посочи гостът, тъй като Близкият изток е важен износител и евентуална намеса там би довела до хронични дефицити и поскъпване на широк кръг от стоки. Ограниченията върху износа на хелий от играчи като Катар и Русия поставят под риск производството на чипове и медицинска апаратура. Василев добави, че щетите по критичната инфраструктура за добив и транспорт на суровини ще отнемат месеци за възстановяване, което допълнително ще усилва натиска върху цените.

Лихви, падежираща „дългова стена“ и икономиката на САЩ

Икономистът отбеляза, че очакванията за бързо понижаване на основните лихви от Федералния резерв се разсейват. Въпреки това Фед може да бъде принуден да смекчи политиката си в случай на рязък пазарен срив, дори при по-висока инфлация — решение, продиктувано и от нуждата да се рефинансира огромният американски дълг.

Василев посочи конкретната перспектива за емисии: само за тази година се налага издаване на държавни ценни книжа за над 9 трилиона долара. Той описа и т.нар. падежираща „стена“ от дълг през следващите години — в порядъка на около 3–5 трилиона долара — и обясни, че тази сума не означава намаляване на общото задължение. Дългът не се погасява масово, а се рефинансира, което води до постоянна ротация и усещане за нарастваща и хронична дългова тежест, концентрирана все повече в краткосрочни инструменти.

От гледна точка на реалната икономика, според Василев САЩ бавно се движат към рецесия: ясно личат слабост в пазара на труда и натиск върху имотния сектор. Той предупреди и за вторични ефекти от въведените в миналото мита — те продължават да натоварват потребителите, без да постигат целта си за значително връщане на индустриалната заетост у дома.

Глобални дефицити и ситуацията в Европа

Проблемите с растящите бюджетни дефицити не са само американски, добави Василев, като припомни предупрежденията на Международния валутен фонд за системни рискове. Политическите предложения за едновременно намаляване на данъци и рязко увеличаване на разходите за отбрана в САЩ само ще увеличат разликата между приходи и разходи.

В много държави основният проблем не е в липсата на приходи, а в неконтролируемите разходи — масивни нефинансирани задължения и структурни разходи от предходни администрации, които е трудно да бъдат съкратени. В Европа следите от кризата от 2008 г. продължават да тежат върху южните държави, а рискови се превръщат и страни като Франция и Великобритания, където опитите за реформи и ограничаване на социални привилегии довеждат до масови протести.

Василев обобщи: макар „дълговата бомба“ да не е на прага на експлозия утре, комбинацията от нарастващи разходи за обслужване на задълженията и отслабваща икономика създава предпоставки за нова голяма финансова криза.