Дълговата бомба надвисва над САЩ и Европа, предупреждава икономист

Даниел Василев, икономист в Admirals, предупреди в предаването „В развитие“ с водещ Георги Месробович за съчетание от фактори, които създават реални рискове за щатската и глобалната икономика. Според него вече се наблюдава връщане на инфлацията, а свързаните със суровините шокове и задълбочаването на дълговата криза допълнително влошават картината.

Инфлация и суровинни шокове

Василев посочи, че данните за САЩ от март показват инфлация от 3,3% на годишна база — сигнал за възобновяване на растежа на потребителските цени. По думите му началните шокове през март не са били напълно отражение в цените и следват допълнителни удари върху ред ключови ресурси.

Акцентът не трябва да е само върху петрола и природния газ. Икономистът предупреждава за поскъпване на торове и метали, което ще оскъпи продукти от широк спектър. Близкият изток е важен износител на алуминий — потенциални дефицити там трудно се компенсират бързо и ще повишат стойността на множество стоки.

Освен това производството на високотехнологични и медицински изделия е застрашено от ограничения върху износа на хелий, наложени от ключови доставчици. Василев отбеляза, че щетите по критичната инфраструктура за добив и транспорт на суровини ще отнемат месеци за отстраняване, което ще задържи негативния ефект върху доставките и цените.

Лихви, рефинансиране и „стена“ от дълг в САЩ

Икономистът смята, че надеждите за бързо понижаване на основния лихвен процент от Федералния резерв отслабват. Въпреки това, при възможен срив на пазарите централната банка би могла да облекчи политиката си дори при висока инфлация — ход, мотивиран от необходимостта да се рефинансира огромният американски дълг.

Василев посочи, че само за тази година САЩ трябва да емитират държавни ценни книжа за над 9 трилиона долара. Той обясни и механиката на т.нар. падежираща „стена“ от дълг: макар прогнозите за следващите години да сочат по-малки стойности (около 3–4–5 трилиона долара), голяма част от дълга не се погасява окончателно, а се рефинансира чрез нови емисии. В резултат Америка ще се сблъсква с все по-голяма и хронична дългова тежест, съставена от по-краткосрочни инструменти.

Според Василев икономиката на САЩ бавно, но сигурно върви към рецесия — слабостта на трудовия пазар и натискът върху имотния сектор са ясни индикатори. Той допълни, че митата, въведени през предходни години, продължават да ощетяват потребителите и не са постигнали целта си за връщане на индустриална заетост.

Глобални дефицити и европейски рискове

Василев отбеляза, че проблемът с растящите дефицити не е локален за САЩ. Той припомни предупрежденията на Международния валутен фонд за системни рискове пред световната икономика и предупреди, че политики, които съчетават намаляване на данъците с рязко увеличаване на разходите за отбрана, само ще разширят фискалните дефицити.

Много държави имат основен проблем в разходната, а не в приходната част на бюджета — масивни нефинансирани задължения и структурни разходи, наследени от предишни администрации, не могат лесно да бъдат премахнати. В Европа ситуацията е тревожна: южните държави все още носят последствията от кризата през 2008 г., а към рисковите зони се прибавят и Франция и Великобритания. Опитите за свиване на разходите и социалните привилегии предизвикват масови обществени сътресения.

Василев обобщи, че макар „дълговата бомба“ да не би „да експлодира утре“, високите разходи за обслужване на задълженията в комбинация със забавяща се икономика създават предпоставка за нова голяма финансова криза.