Центровете за данни пропускат възможност за отопление
Отпадна топлина като ресурс Центровете за данни консумират значителни количества електроенергия и отделят голямо количество отпадна топлина. Тази топлина
Отпадна топлина като ресурс
Центровете за данни консумират значителни количества електроенергия и отделят голямо количество отпадна топлина. Тази топлина не е просто страничен продукт: в ред случаи тя вече се използва за отопление на жилища, превръщайки „отпадъка“ в реален енергиен ресурс. По данни от предоставения материал, отпадната енергия вече успешно отоплява хиляди домове, което намалява разходите за отопление и емисиите от изгаряне на горива.
Регулаторни промени и натиск
Европейският съюз и Германия въвеждат задължителни квоти за повторна употреба на топлината, което ще принуди големите технологични компании да свържат центровете си с градските топлофикационни мрежи. Такива регулации имат за цел да превърнат отпадната топлина от центровете за данни в част от градската енергийна система и да намалят натиска върху традиционните енергийни източници.
Растежът на индустрията и прогнозите за инвестиции
Настоящият момент е благоприятен за изграждане на нови центрове за данни. Според проекцията на McKinsey & Co., до 2030 г. по света може да бъдат инвестирани до 7 трилиона долара в инфраструктура за центрове за данни, тъй като държавите ускорено увеличават капацитета си. Този масивен приток на инвестиции допълнително ще увеличи количествата отпадна топлина, които могат да бъдат използвани в градските мрежи.
Мащаб и растящо търсене на данни
В момента около 12 000 центъра за данни функционират по света и те поддържат ежедневните цифрови услуги, от стрийминг и известия в телефона до търсения и облачни приложения. Количествата данни в облака вече достигат около 200 зетабайта — еквивалент на около 1 трилион часа висококачествени видеоклипове с котки, според Cybersecurity Ventures. Тези числа илюстрират огромния обем информация, който инфраструктурата трябва да обработва и съхранява.
Ефектът от изкуствения интелект
Възходът на изкуствения интелект, и особено на генеративните модели, увеличава изискванията към изчислителната мощност. Това допълнително тласка търсенето на нови центрове за данни и увеличава енергийния им отпечатък. В материала също се посочва загриженост, че системи като ChatGPT и подобни програми могат да имат въздействие върху човешкото вземане на решения и творчеството, но също така се отбелязва, че тяхното развитие едва ли ще бъде спряно и следователно нуждата от допълнителни центрове остава висока.
Прогнози за енергийното търсене
Въз основа на наличната информация, търсенето на енергия за центрове за данни може да се утрои до 2035 г. Това означава не само по-голямо натоварване върху електропреносните мрежи и водоснабдяването, но и по-голяма потенциална наличност на отпадна топлина, която може да бъде интегрирана в градската отоплителна система.
Възможности и предизвикателства
Центровете за данни имат възможност да върнат част от енергията, която взимат, като рециклират отпадната топлина за битово и централно отопление. Възползването от този потенциал изисква инвестиции в съвместими системи, планиране и сътрудничество между оператори на центрове, местни власти и оператори на топлофикационни мрежи. Регулациите от ЕС и Германия вече ускоряват този преход, но предизвикателствата остават — от техническото свързване до управлението на пиковото натоварване и икономическата жизнеспособност на съвместните решения.
Заключително, експоненциалният растеж на данните и на изчислителните нужди прави центровете за данни ключови играчи в енергийните екосистеми на градовете. Ако отпадната топлина бъде системно използвана, това може значително да намали разходите и емисиите, докато невъзползването от този ресурс би означавало пропусната възможност за устойчиво управление на енергията.


