Централни банки напускат доктрината за временни шокове
Промяна в подхода Най-важните централни банки по света се отказват от дълго утвърдената идея, че шоковете в предлагането са
Промяна в подхода
Най-важните централни банки по света се отказват от дълго утвърдената идея, че шоковете в предлагането са временно явление, и преминават към по-активна парична политика. Причината е продължаващият конфликт между САЩ и Израел от една страна и Иран от друга, който поддържа енергийните цени високи и вече се отразява върху нагласите на домакинствата и бизнеса. За настоящото затруднение текстът посочва отговорност и у президента Доналд Тръмп.
Този обрат в доктрината отразява опасенията, че ударите по доставките могат да се „вградят“ в инфлационните очаквания и да превърнат временния скок в по-траен инфлационен проблем. Затова централните банки вече предпочитат да действат, вместо да чакат автоматично връщане към предишни нива на цените.
Пазарите и очакванията за лихвите
След последното повишение от Европейската централна банка, пазарът на суапове и фючърси дава голяма вероятност за нови увеличения на лихвите от Федералния резерв (очаквано в сряда) и от Японската централна банка (очаквано в петък). Освен тях, възможни решения за следващите осем седмици се прогнозира да предприемат и Резервната банка на Австралия, Централната банка на Канада и Английската централна банка.
Енергийният шок ускори синхронизирания характер на тези действия: фючърсите за суров петрол WTI се върнаха към около 100 долара за барел, бензиновите цени в САЩ достигнаха най-високите стойности от май, а дизелът — ключов за индустрията и транспорта — надхвърли 6 долара за галон за първи път.
Различни предпоставки по региони
Макроикономическите условия не са еднакви и влияят върху решенията на отделните централни банки. Еврозоната и Обединеното кралство са особено уязвими, тъй като внасят голяма част от енергията си, включително природен газ, който захранва домакинствата и индустрията. Япония също е голям вносител на енергия, но там процесът е по-скоро „нормализиране“ на лихвените нива спрямо изключително ниския стартов базис. В САЩ, където страната е значителен производител на енергия и икономиката е сравнително силна, въздействието от повишаване на лихвите може да бъде по-поносимо.
Тези различия означават, че честотата и мащабът на затягането ще варират според регионалните обстоятелства, въпреки общия тласък, даден от енергийните цени.
Защо досегашната доктрина се разпада
Дълго време централните банкери приемаха, че прекъсванията в доставките водят до временни, еднократни скокове на цените, които после се връщат към средните нива. Подходът разчиташе на „закотвени“ инфлационни очаквания — увереността на домакинствата и бизнеса, че инфлацията няма да остане висока и че банките ще върнат нещата към норма при необходимост.
Сега поредица от сътресения се сляха в продължителен инфлационен период и тази увереност бе разклатена. Първоначалните ценови шокове действаха като еднократен „данък“ за потребителите, който намаляваше разходите за други стоки и в крайна сметка охлаждаше общата инфлация. Но когато шоковете се задържат, рискът бездействието да доведе до вграждане на по-високите цени в нагласите става по-голям от риска от краткосрочно забавяне на растежа и влошаване на пазара на труда вследствие на по-високи лихви.
Извод
Преминаването към по-рестриктивна политика е рисковано, тъй като ще повиши разходите за кредитиране и може да забави растежа. Но водещите монетарни институции преценяват, че опасността инфлацията да се превърне в по-устойчив проблем налага по-решителни действия. В резултат на това в краткосрочен план се очаква засилване на повишаването на лихвените проценти в редица големи икономики.



