Чиста енергия: съхранението напредва, регулациите изостават

В предаването „Чиста енергия“ по Bloomberg TV Bulgaria оперативният директор на IPS и зам.-председател на АПСТЕ Марияна Янева заяви, че системите за съхранение на енергия са най-бързо развиващата се част от чистите технологии. По думите ѝ те играят ключова роля при интеграцията на ВЕИ като слънчева и вятърна енергия, като изглаждат производство и подобряват профила на доставки спрямо нуждите на потребителите.

Инвестиции, политики и несигурност

Янева отбеляза, че досегашната колебливост на инвеститорите се е дължала главно на неяснотите относно европейските политики за финансиране на публични поръчки и трансфер на технологии. Тя посочи, че ключови политически документи вече започват да се публикуват и да изясняват инвестиционната рамка, което според нея ще отпуши много от отлаганите решения за проекти.

Очаква се изборът на технологии да бъде определящ за следващите проекти в Европа, тъй като както самите инвестиции, така и технологичните решения тепърва навлизат в масово развитие, коментира събеседничката.

Регулаторно изоставане спрямо пазара

Янева подчерта, че рамките за развитие на системи за съхранение в България и в ЕС изостават от реалните пазарни нужди. Според нея регулациите често подценяват бързото технологично развитие и факта, че пазарът вече налага тези решения. В България липсата на доверие към новите технологии е забавила създаването на адекватни правила за развитие на мрежата, плавно въвеждане на различни източници, планиране на интеграция и разкриване на пазари за услуги.

Янева призова да не се препятстват пазарните условия с изкуствени бариери, да не се изключват системите за съхранение в батерии дискриминационно от определени пазари и да се насочи финансиране към по-широк кръг проекти. Тя подчерта необходимостта от подкрепа за оборудване, произведено в Европа, за да се увеличи икономическата стойност за гражданите, а не само за инвеститорите.

Европейска цел и български принос

ЕС си постави цел да утрои капацитета за съхранение до 200 гигавата до 2030 г. спрямо 55 гигавата в началото на годината. Янева смята, че това е постижимо при наличието на адекватни стимули и правилно планиране, особено когато е синхронизирано с мрежовата инфраструктура и управлението на данни в реално време — следващото голямо предизвикателство.

Тя посочи, че България се е отличила като лидер в Европа по инсталирани батерийни системи на глава от населението, частично благодарение на възможностите за финансиране от ЕС.

IPS: технологии, производство и вериги за доставки

IPS спечели The Smarter E AWARD 2026 в категория Energy Storage. Отличеният инвертор е разработен, проектиран и произведен в България и предлага функции, които надхвърлят текущите пазарни изисквания — включително възможности да формира мрежа самостоятелно, а не само да следва референции от нея.

Янева коментира, че фирмата произвежда всички компоненти на своята система X-BESS в България, с изключение на батерийните клетки. Тя призна, че изграждането на доставки, в които множество компоненти се произвеждат в Европа или в близки до нея държави, остава предизвикателство.

По-нататък тя свърза необходимостта от намаляване на зависимостта от внос на критични суровини и материали с индустриална стратегия, като отбеляза увеличените инвестиции в технологии за декарбонизация и чиста енергия в Европа. Целта е по-голямата част от икономическата стойност да остава в региона и да се развиват нужните умения у хората за пазарна интеграция.

В предаването бяха поставени и въпроси за плановете на IPS да разшири капацитета на гигафабриката в Челопечене до пет гигавата до края на годината, както и за предизвикателствата при набиране на работна ръка и стратегическите пазари в Европа, Близкия изток и Африка. Тези теми остават част от продължаващия диалог между бизнеса и регулаторите.