Чип в мозъка: риск за данните и автономията

Технологичен оптимизъм срещу доказателства

Ако можехте безопасно да си имплантирате чип, който да увеличи интелигентността ви — бихте ли го направили? Това не е хипотеза от научна фантастика, а реална визия на влиятелни фигури от Силициевата долина. Илон Мъск обяви намерение да увеличи производството на мозъчните чипове на Neuralink тази година, с аргумента, че хората трябва да могат да държат темпото със суперинтелигентни AI системи. Александър Уанг от Meta също разглежда идеята за използване на такива технологии за увеличаване на умствените способности — дори да отложи семейни планове, докато технологиите не могат да подпомогнат развиващия се мозък.

Въпреки големите обещания, експертизата и данните остават ограничени. Главният хирург на Neuralink, Матю Макдугъл, публично заяви, че фармакологични агенти като LSD и псилоцибин може да са по-перспективни за стимулиране на невропластичността от електродните импланти, отбелязвайки, че електродите трудно ще осигурят „широка таргетируемост“ в рамките на един човешки живот. Тази забележка подчертава несигурността относно ефективността на имплантите за подобрение извън клиничните приложения.

Индустрия в експанзия

Индустрията за невротехнологии расте бързо: по данни на Pitchbook, глобалните рискови инвестиции в сектора — включително интерфейси мозък–компютър и устройства за невростимулация — са нараснали до 2,3 млрд. долара през 2025 г. спрямо 293 млн. долара десетилетие по-рано. Броят на участниците в сектора се е увеличил шесткратно, посочва Марчело Йенка, професор по етика на AI и невронаука. Големите технологични компании вече инвестират в различни проекти за четене и влияене върху мозъчната активност.

Технологиите, които първоначално се развиват за хора с увреждания, често биват адаптирани за здрави потребители. Примери включват невромускулна гривна на Meta, която чете електрически сигнали от мускулите, патент на Apple за AirPods, които следят мозъчна активност, и каската за мозъчен мониторинг на Kernel, представяна като устройство за 50 000 долара. Компанията INBRAIN, ръководена от Каролина Агилар, разработва мозъчни чипове за лечение на Паркинсон — и нейният екип признава, че подобни технологии едно ден могат да подпомогнат и интелектуалното усилване, вероятно в комбинация с големи езикови модели. „ChatGPT предлага памет, а паметта е входът към по-висока интелигентност“, казва тя.

Данни от мозъка: нова икономика и заплаха за автономията

Най-сериозните етични опасения не са само технически. Мозъкът е най-интимният източник на данни и декодирането на неврална активност може да открие намерения и убеждения директно от „източника“. Йенка предупреждава, че рекламната икономика, която днес строи психографски профили въз основа на поведение, с мозъчни данни би получила достъп до далеч по-преки маркери за намерения и предпочитания.

Това поставя човешката неприкосновеност и автономия на карта: ако мозъчните данни бъдат достъпни чрез масово използвани устройства или импланти, те могат да послужат за хипертаргетирани маркетингови манипулации или други форми на въздействие. Компанията на Агилар използва дълбока мозъчна стимулация за лечение на Паркинсон и се придържа към клиничните цели, но нищо по принцип не може да попречи на други играчи да използват подобни способности за контрол или манипулация.

Хибридна интелигентност: кой държи интерфейса?

Идеята за хибридна интелигентност — директна интеграция между човешки мозък и AI — е технически възможна, твърдят експерти. Но дали тя ще е партньорство или паразитна връзка зависи от това кой контролира интерфейса. Ако контролът е в ръцете на търговски платформи, рискът от експлоатация е значителен.

Технологичното развитие за клинични нужди не бива да се забавя, но за здрави възрастни, търсещи конкурентно предимство, и особено за деца, които не могат да дадат съгласие, наличните доказателства и етичните опасения сочат към много мрачна сделка, която е най-добре да се избягва.