Четири очи при най-древните гръбначни
Ново изследване предлага преосмисляне на ранната анатомия на гръбначните Проучване, публикувано в списание Nature, дава основания да се приеме,
Ново изследване предлага преосмисляне на ранната анатомия на гръбначните
Проучване, публикувано в списание Nature, дава основания да се приеме, че най-старите известни гръбначни не са разчитали само на една двойка очи. Екип, ръководен от Сихан Чжан и Пейюн Конг, анализира фосили от района Кунмин в Китай и стига до извода, че някои представители на групата myllokunmingiid са притежавали две двойки очни структури.
Останките датират от ранния Камбрий — приблизително преди 518 милиона години — и са сред най-добре запазените находки от този период. Под електронен микроскоп изследователите идентифицират меланозоми — микроскопични тела, съдържащи меланин — както и белези, съвместими с наличието на оптични лещи. Тези данни насочват към функционални камерни очи, а не към пасивни пигментни петна.
Функционална роля и еволюционни последици
Според съавтора Якоб Винтер от University of Bristol, идеята, че предците на гръбначните са разполагали с четири очи, променя представата за тяхното възприемане на околната среда. Допълнителната двойка очи вероятно е давала по-широко зрително поле и по-добро засичане на заплахи, което би било особено полезно в условията на бързо усложняващи се екосистеми по време на т.нар. Камбрийски „взрив“.
Учените предполагат, че подобно зрително предимство е имало адаптивна стойност, докато тези организми са заемали екологични ниши, при които наблюдението на околната среда от множество посоки е било критично за оцеляване пред хищници.
От очи към епифиза
Изследователите предлагат и хипотеза за дългосрочната съдба на втората очна двойка: с промяната на начините на живот — от филтърно хранене към по-активно хищничество — втората двойка очи могла да се трансформира в прост орган с рецепторна функция, известен като епифиза или пинеална жлеза. При съвременния човек тази структура е разположена дълбоко в мозъка и участва в регулирането на циркадните ритми чрез отделяне на мелатонин, но не формира образи.
Този преход илюстрира как органи, първоначално служещи за възприемане на светлина и образи, могат да се редуцират и да придобият различни регулаторни роли при последваща еволюция.
Какво показват самите фосили
В описаните екземпляри изследователите отчетливо различават четири тъмни петна в предната част на тялото: две по-големи странично, разположени типично за очни капсули, и две по-малки по средната линия между тях. По-рано тези средни петна бяха интерпретирани като носни капсули, но тази интерпретация влиза в конфликт с данните, че ранните гръбначни вероятно са имали само една ноздра.
Откриването на меланозоми и следи от лещовидна структура е основният аргумент в подкрепа на идеята, че тези петна са били зрителни органи, а не носни образувания.
Мнение извън екипа
Палеобиологът Елиас Уоршоу от University College London, който не участва в изследването, коментира, че аргументацията в статията е убедителна и допринася за по-ясна представа за ранната история на гръбначните. Откритието подчертава, че ранните етапи от еволюцията на животинските форми са могли да включват неочаквани анатомични решения.
Последствия за учебниците и изследванията
Анализът променя някои от дълго утвърдените представи за формите и функциите в ранните гръбначни и може да доведе до преразглеждане на част от учебните материали по еволюционна биология. Той също така подчертава стойността на фосилните находки от Кунмин за реконструкцията на ранните фази от развитието на животинския свят и връзката им със съвременните видове, включително човека.



