Черно море под натиск: замърсяване, война и затопляне

Доц. д-р Радослава Бекова, ихтиолог и хидробиолог от Института по океанология към БАН, заяви в предаването Made in Green с водещ Роселина Петкова, че съчетанието от потънали кораби, военни действия и бързото повишаване на температурите поставя Черно море под сериозен екологичен натиск. По думите ѝ институциите у нас често действат реактивно — след инциденти — вместо да инвестират в превантивни мерки.

Локален риск от потънали кораби

Бекова посочи, че към момента няма данни за непосредствена опасност от мащабна екологична катастрофа вследствие на последните потъвания. Остава обаче неясно какви стоки са превозвали корабите, каква част от товара е попаднала в морето и дали опасни вещества са се разпилели от контейнерите.

При възможно изпускане на замърсители ефектът най-вероятно ще бъде предимно локален и първоначално ще засяга морското дъно и обитаващите го видове — миди, рапани, охлюви и водорасли. По-нататъшното разпространение на замърсяването зависи от природно-хидрологичните условия и от вида на изтеклите вещества, включително влиянието на морските течения.

Шумово замърсяване и военни операции

Военните действия носят и друг тип риск — шумовото замърсяване. Според Бекова използването на сонари и други акустични средства във водната среда може да наруши ориентацията и поведението на морските видове, включително на риби и делфини. Този вид въздействие не е видим като петна по повърхността, но може да има значителни последици за екосистемната структура и за видове, зависещи от акустична информация.

Специфични особености на Черно море

Черно море има характерна вертикална структура: под приблизително 150 метра дълбочина водите са богати на сероводород и почти лишени от кислород. Заради това основната биомаса е концентрирана в относително тънкия повърхностен слой, който е особено уязвим към повърхностни замърсявания и промени в качеството на водата.

Еутрофикацията е още един от проблемите, посочени от Бекова. Натовари се натрупват биогенни елементи — главно азот и фосфор — които стимулират разрастването на фитопланктона и водят до изчерпване на кислорода във водния слой. Това допринася за влошаване на условията за живот на рибите и други организми.

Климатично затопляне и натрупване на фактори

Натрупването на замърсяване от човешка дейност, ефекти от военни действия и климатични промени създава комплексен натиск върху морската екосистема. Бекова отбеляза, че през последните десет години повърхностната температура на Черно море се е повишила с около 2,5 градуса — фактор, който засилва рисковете и ускорява измененията в екологичното равновесие.

Повишаването на температурата може да промени разпространението на видове, да увеличи честотата на епизоди с ниско съдържание на кислород и да влоши възстановителния капацитет на екосистемата.

Реакция и превенция

Доц. д-р Бекова подчерта, че сегашният подход на институциите в България често е насочен към управление на последиците, а не към предотвратяване на инциденти. Това, според нея, увеличава вероятността от влошаване на състоянието на морето при бъдещи инциденти или при комбинация от неблагоприятни фактори.

В изказването си тя изтъкна необходимостта от по-добра информация за съдържанието на превозваните товари, системи за мониторинг на замърсяването и планове за бърза реакция, които да минимизират въздействието върху чувствителните повърхностни екосистеми.

Заключението на Бекова е, че въпреки липсата на моментална катастрофална заплаха, съвкупността от рискове изисква целенасочени мерки и превантивни политики, за да се запази здравето и устойчивостта на Черно море.