Черно море под натиск: замърсяване, военни действия и затопляне

Доц. д-р Радослава Бекова, ихтиолог и хидробиолог от Института по океанология към БАН, заяви в предаването Made in Green с водещ Роселина Петкова, че потъналите кораби в Черно море към момента не създават непосредствен риск от голяма екологична катастрофа. Въпреки това тя подчерта, че комбинацията от потенциални изливи, военни действия и бързо климатично затопляне увеличава натиска върху морската екосистема, а институциите у нас често действат едва след възникване на инциденти, вместо да предприемат превантивни мерки.

Потъналите кораби — локален, но значим риск

Бекова посочи, че основният проблем при потънали съдове е неизвестността относно натоварването и степента, в която товари или контейнерни вещества са попаднали в морето. При евентуално изпускане на замърсители въздействието най-вероятно ще остане локално и първоначално ще засегне морското дъно и живеещите в него организми.

На дъното основният удар би бил понесен от миди, рапани, охлюви и водорасли — видове, които са пряко изложени на замърсяване от утаени вещества. По-нататъшното разпространение на замърсяването зависи от конкретната химична природа на веществата и от хидрологичните условия, включително посоката и силата на морските течения.

Война и шумово замърсяване

Военните действия във водната среда добавят друг вид риска — акустичното замърсяване. Използването на сонари и други подводни шумови източници може да наруши ориентацията и поведението на морските животни, включително риби и делфини. Бекова изтъкна, че подобни смущения влияят не само на разпространението и храненето, но и на възпроизводството и миграционните модели на морските видове.

Структура на Черно море и уязвимост на повърхностния слой

Черно море има характерна вертикална структура: под приблизително 150 метра дълбочина водата е наситена със сероводород и практически лишена от кислород. Това означава, че основната част от морската биота обитава сравнително тънкия кислороден повърхностен слой. Именно той е най-уязвим към замърсяване и температурни промени, което повишава риска от бързо влошаване на условията за живот.

Еутрофикация и натрупване на биогенни вещества

Бекова обърна внимание на еутрофикацията — процес, при който натрупването на биогенни елементи, предимно азот и фосфор, стимулира прекомерното развитие на фитопланктон. Това води до изчерпване на кислорода в горните водни слоеве и допълнително влошава средата за живот на риби и други организми. Комбинацията от източници на замърсяване и еутрофикация затруднява възстановяването на екосистемата.

Климатично затопляне и комплексен натиск

Освен замърсяването и военните действия, климатичните промени са трети ключов фактор. По думите на Бекова през последните 10 години повърхностната температура на Черно море се е повишила с 2,5 градуса. Тази промяна създава още по-стресови условия за видовете, ограничени в тънкия кислороден слой, и усилва ефектите от еутрофикацията и локалните замърсявания.

Натрупването на тези фактори — човешко замърсяване, шум и механични въздействия от военни операции, както и ускорено затопляне — прави средата за живот на морските организми все по-трудна и повишава уязвимостта на екосистемата към нови инциденти.

Затова Бекова подчерта необходимостта от по-проактивен подход: систематичен мониторинг, своевременно идентифициране на опасни товари и превантивни мерки от страна на институциите, за да се минимизират рисковете и да се запази здравето на Черно море.