Борд като стратегически инструмент за растеж

Добрe организиран борд може да промени начина, по който ръководството взема решения, като предоставя външен, стратегически поглед върху бизнеса. В предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria Марк О. Щьокли, автор на „Make Boards Work“, посочи, че ключът към ефективна работа на борда са доверие между членовете, внимателен подбор на участници и постоянни срещи. Дори фирми, които не са задължени да имат борд, могат да извлекат полза от такава структура.

Защо бордът не е само формалност

Щьокли отбеляза, че бордовете често се възприемат като административна тежест, но всъщност дават възможност на изпълнителния директор и екипа да видят организацията отстрани. Когато ръководителите са потопени в оперативни задачи, трудно забелязват стратегически пропуски — бордът осигурява необходимата дистанция и поставя критични въпроси, които стимулират мисленето в перспектива.

Доверието и съставът на борда

Основен принцип за работещ борд според Щьокли е наличието на лично и професионално доверие между членовете. В семейните компании това доверие често е предварително установено, докато при дружества с външни инвеститори първоначално доминират професионалните умения. Но без открит диалог и взаимна подкрепа и те не са достатъчни.

При подбора на членове първо трябва да се оцени готовността да отделят време и да поемат лична отговорност. Професионалните качества и опитът са важни, но не трябва да заместват реалния ангажимент. Щьокли предупреждава и за рискa от назначаване на известни личности заради имената им, без да се гарантира тяхното активно участие.

В компании, финансирани от рисков капитал, част от местата в борда обикновено заемат представители на инвеститорите. При това независимостта на председателя остава критична за баланса и обективността на решенията.

Микроборд — опростен вариант за предприемачи

За фирми с ограничени ресурси или без нужда от пълен борд Щьокли предлага модела „микроборд“. Той представлява регулярни консултации с доверен стратегически съветник — роля, която може да се изпълнява от един човек като спаринг партньор. Препоръката е срещите да се провеждат веднъж месечно и да се подготвят предварително, за да са продуктивни и фокусирани.

Щьокли съветва предприемачите да структурират обсъжданията около три основни въпроса: с какво се гордеят в бизнеса си; какво ги тревожи и не им дава да спят спокойно; какво е най-важното, което биха искали да получат като съвет от партньора си. Този подход помага да се напусне оперативният „вихър“ и да се видят приоритетите ясно.

Практически препоръки и опасности

Регулярността на срещите е особено важна — те не бива да бъдат отменяни при всяка оперативна криза, тъй като постоянният ритъм изгражда доверие и ефективни работни отношения. Сред сериозните заплахи за работата на борда Щьокли посочи прекомерното его на отделни членове; успешните професионалисти често са уверени, но когато увереността прерасне в его, това вреди на взимането на решения.

Оптималният състав трябва да комбинира хора с опит в конкретния сектор и специалисти с по-широки управленски и бизнес компетенции, които могат да водят конструктивни спорове и да поставят интересите на компанията над личните амбиции.

Интересът към бордовете в България

Щьокли сподели, че при работилница в България с около 35 участници — предимно основатели и представители на семейни фирми — едва една или две компании вече са имали борд. В края на срещата между 15 и 20 души са изразили желание да създадат такава структура, след като са се запознали с ползите от нея.

Тези наблюдения подчертават, че потенциалът за развитие на културата на професионалните бордове в страната е значителен, особено ако вниманието се насочи към изграждане на доверие, реален ангажимент и системна работа.