Блокадата в Ормузкия проток застрашава доставките за производството на чипове

TSMC, Samsung и SK Hynix разчитат на буферни запаси и разнообразни източници за доставки, за да ограничат въздействието от затварянето на Ормузкия проток. Поскъпването на чиповете вече оказва натиск върху производителите на автомобили, игрови конзоли и потребителска електроника, а продължителна блокада би могла да забави планирани инвестиции в центрове за данни и проекти за изкуствен интелект.

Какво се случва в доставките

Азиатските полупроводникови компании, включително Taiwan Semiconductor Manufacturing Co. (TSMC) и Samsung Electronics Co., се изправят пред проблеми с доставките на нефт, газ и други ключови суровини след затварянето на стратегическия морски коридор. Фирмите вече разработват и въвеждат планове за действие при извънредни ситуации, за да ограничат риска, ако конфликтът в Близкия изток продължи.

През Ормузкия проток преминават множество суровини, които са важни за производството на микрочипове; между тях е и около една пета от световните доставки на втечнен природен газ (LNG). Всеки нов седмичен период на блокада увеличава вероятността от значителни прекъсвания в глобалната верига за доставки на полупроводници.

Въздействие върху производството и цените

Производството на полупроводници е изключително енергоемко. Всяко поскъпване на електроенергията и енергийните суровини веднага се отразява върху производствените разходи — както за самите заводи, така и за доставчиците на химикали и газове. Затова промените в цените на енергията са сред най-големите рискове за индустрията.

TSMC е изложена особено силно, тъй като произвежда голяма част от най-скъпите и най-сложни чипове в света — основни компоненти за компании като Nvidia Corp., Advanced Micro Devices Inc. и Apple Inc. Проблеми с енергийните доставки могат да засегнат капацитета и разходите за производство на тези усъвършенствани интегрални схеми.

Промяна в структурирането на капацитетите

В последните години производителите насочват все по-голяма част от фабричния си капацитет към усъвършенствани чипове за центрове за данни и облачни услуги, понякога за сметка на производството на традиционни чипове за смартфони, персонални компютри, електромобили и медицинска апаратура. Тази промяна в приоритетите допринесе за повишение в цените на електрониката на глобално ниво.

Затварянето на Ормузкия проток допълнително усилва ценовия натиск, тъй като внасяните енергийни и химически ресурси стават по-скъпи и по-трудни за осигуряване.

Кой е най-изложен

Особено уязвими са региони, зависещи от внос на енергия. Тайван например покрива над 90% от нуждите си от енергия чрез внос и разчита силно на втечнен природен газ за производство на електричество. LNG има ограничен срок на съхранение, което усложнява дългосрочното планиране при нарушени доставки.

Според данни за проследяване на корабите, събрани от Bloomberg, близо 40% от доставките на LNG за острова през 2025 г. са дошли от Близкия изток, което показва колко уязвими могат да станат енергийните потоци при продължителна блокада.

Икономически и стратегически рискове

В случай на продължителна блокада компаниите могат да увеличат използването на съществуващите буферни запаси, да търсят алтернативни маршрути и доставчици или да преразпределят производствените си линии. Тези мерки обаче имат цена и могат да доведат до допълнителни забавяния.

Нарастването на разходите за енергия и суровини може да забави или оскъпи инвестициите в нови центрове за данни и проекти, свързани с изкуствен интелект, които изискват големи количества високопроизводителни чипове и стабилни енергийни доставки.

Как реагират производителите

За да намалят риска, големите производители на полупроводници разчитат на комбинация от буферни запаси, диверсифицирани доставчици и готови аварийни планове. Това включва пренасочване на доставки, дългосрочни договори и оптимизиране на потреблението, но ефективността на тези мерки зависи от продължителността и мащаба на прекъсванията.

Ако блокадата се проточи, е възможно глобалният пазар на полупроводници да усети още по-остри дисбаланси, с отражение върху цени, наличности и темпове на иновации в технологии като центрове за данни и изкуствен интелект.