Блокадата на Ормузкия проток е много по-рискована акция от Венецуела

САЩ започнаха пълна блокада на Ормузкия проток с цел да прекъснат износа на ирански петрол и газ. Администрацията представя мярката като продължение на тактиката, използвана във Венецуела, но експерти и военни признаци описват операцията като значително по-рискова и по-сложна по логистика.

Президентът Доналд Тръмп обяви в социалните медии, че САЩ „ще започнат процеса на блокиране на всички кораби, които се опитват да влязат или да напуснат Ормузкия проток“. Блокадата влезе в сила в 17:00 часа в понеделник българско време.

Цели и подход

Американските сили ще изчакват извън Персийския залив и ще пречат на корабоплаването, идващо от иранските пристанища, в опит да спрат доставките на ирански петрол и газов кондензат. Подобен подход пресича важен икономически залог: ако блокадата прекъсне достатъчно приходи, тя може да принуди Техеран да отстъпи пред исканията на САЩ. Въвеждането на ограничението обаче носи риск световната икономика да пострада, ако Иран затвори или затрудни преминаването през протока.

Централното командване на САЩ (CENTCOM) поясни, че неоторизирани кораби в блокираните зони ще бъдат подлагани на „прихващане, отклоняване и залавяне“. Операцията ще обхване и води извън Персийския залив — Оманския залив и Арабско море — и няма да се ограничава само до пристанищата и нефтените терминали.

Рискове и предизвикателства

Анализаторите отбелязват, че износът на петрол от Иран е значително по-голям от този на Венецуела по време на предишната блокада, което изисква по-широка военна ангажираност. Иран също така запазва военен капацитет, който досега държи търговското корабоплаване през протока в значителна степен преустановено, въпреки крехкото спиране на огъня.

Хелима Крофт от RBC Capital Markets предупреди, че „блокадата на Иран може да се окаже много по-трудно начинание, отколкото срещу Венецуела“ и че Техеран вероятно ще засили атаките срещу регионални енергийни обекти, включително критична инфраструктура, ако заплахите бъдат реализирани.

Други въпроси за прилагането остават нерешени: какво ще стане с конфискуваните кораби, какъв е капацитетът на американските морски сили да задържат голям брой съдове и как блокадата ще се прилага, ако прекратяването на огъня се разпадне.

Икономически аспект

САЩ вече са прилагали натиск върху иранския износ, но никога не са го спрели напълно. Дори при значителен спад в предишни периоди режимът в Техеран не се е предал. От началото на войната Иран е успял да получи допълнителни приходи от петрола, след като САЩ временно отмениха санкции, за да облекчат натиска върху цените. Геоикономически анализатори посочват, че приходите ще пострадат, но режимът може да понесе подобни удари, особено ако конфликтът е за тях екзистенциален.

Нуриел Рубини от Roubini Macro Associates характеризира блокадата като „игра на кой ще мигне пръв“ и добавя, че Иран има възможност да издържи по-дълго и да поеме политически и икономически разходи от опитите за задушаване.

Реакция на трафика през протока

Първите три танкера, които опитаха да преминат след обявяването на блокадата, успяха да излязат в открити води след плаване близо до иранския бряг. В същото време поне два кораба са изоставили плановете си за преминаване.

Сред преминалите са „Ню Фючър“ — без ясни връзки с Иран — и санкционираният от САЩ „Аурора“, които рано в понеделник тръгнаха на североизток от водите край ОАЕ. Танкерите минаха южно от остров Ларак — коридор, който Техеран наскоро посочи като предпочитан за източно преминаване. „Ню Фючър“ вече е край бреговете на пристанище Сохар в Оман, а „Аурора“ е близо до изхода на водния път в Оманския залив.

В обратна посока кораб под виетнамски флаг — „Съншайн“ — влезе в Персийския залив и се е насочил към Шарджа в ОАЕ. Транзитите се случиха часове преди официалното влизане в сила на блокадата.

По-късно в понеделник натискът от предстоящата военноморска операция разтревожи други кораби: санкционираният „Рич Стари“ изглежда обърна близо до остров Кешм, а свързаният с Китай „Гуан Юан Фу Син“ направи внезапен завой и се върна от другата страна на водния път.

Собственици и екипажи

„Ню Фючър“, превозващ над 330 000 барела газьол, е регистриран под флага на Маршаловите острови и е собственост и управляван от Hong Kong Chuanglang Shipping, според базата Equasis; опит за контакт с посочения номер бе неуспешен. „Аурора“ плава под панамски флаг и сигнализира индийски екипаж — тактика за показване на принадлежност при преминване — и бе санкционирана от САЩ през декември за връзки с иранската търговия. Собственикът е посочен като Aurora Shipowners Ltd. с адрес в Мумбай.

Виетнам заяви, че координира с иранските власти за безопасното преминаване на своите кораби; „Съншайн“ е собственост и управляван от Nhat Viet Transportation Corp., според Equasis, а компанията не отговори на запитвания.