България е на път официално да стане 21-вият член на еврозоната, като Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) се очаква да одобрят кандидатурата ѝ в доклад, който ще бъде публикуван следващата сряда. Това съобщават източници на Politico.
Присъединяването към еврото ще има значителни икономически ползи за страната – улеснена търговия, по-ниски транзакционни разходи и по-силно влияние в европейските институции. „Присъединяването към еврото само ще укрепи суверенитета на България – ще участваме в процеса на вземане на решения от ЕЦБ“, коментира икономистът и бивш вицепремиер Атанас Пеканов.
Левът е фиксиран към еврото от години, но досега България нямаше право на участие в паричната политика на еврозоната. Влизането в съюза ще осигури място на българския представител в Управителния съвет на ЕЦБ, макар и с ограничено влияние, тъй като страната представлява под 1% от БВП на ЕС.
Въпреки положителните прогнози, остават опасения, че въвеждането на еврото може да доведе до еднократно повишаване на цените, особено за основни стоки в по-бедните и селски райони. Подобни ефекти са наблюдавани в страни като Словакия, Естония и Литва след присъединяването им към валутния съюз.
В тази връзка президентът Румен Радев изрази желание за провеждане на национален референдум за отлагане на процеса, въпреки че според Конституционния съд такова гласуване е противоконституционно. Изявлението му беше критикувано от премиера Росен Желязков, който подчерта, че въвеждането на еврото ще повиши конкурентоспособността на икономиката и не бива да се използва за насаждане на страх.
България вече е постигнала основните критерии за членство, включително понижаване на инфлацията до необходимите нива. Средната инфлация в страната през 2024 г. е 2,6%, като се очаква лека корекция нагоре до 3,6% през 2025 г. – в резултат на повишено ДДС в началото на годината.
