Бизнес

Бизнесът търси иновации, не шаблонно обучение

В предаването „Диалог за бъдещето“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Явор Джонев Атанас Киряков, президент на Graphwise, предупреди,

Бизнесът търси иновации, не шаблонно обучение

В предаването „Диалог за бъдещето“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Явор Джонев Атанас Киряков, президент на Graphwise, предупреди, че българската образователна система не подготвя адекватно кадрите за високотехнологичния сектор. По думите му бързото развитие на изкуствения интелект и семантичните технологии изисква хора, които мислят критично и създават нови решения, а не следват стриктно заучени шаблони.

Шаблонното учене ограничава критичното мислене

Киряков посочи, че в много училища учебният процес наподобява наизустяване на протоколни скриптове, особено по предмети като математика. Според него методът насърчава повторение на идентични стъпки и „наказва“ всяко отклонение от предварително зададения ред, вместо да обяснява смисъла зад формулите и да дава свобода за мислене. Тази среда може да направи точните науки тежест за учениците и да ги отблъсне от научните дисциплини.

Като илюстрация гостът каза, че ако Алберт Айнщайн случайно беше ученик в подобна система, тя вероятно щеше да го отблъсне от физиката. Тази аналогия подчертава риска от пропускане на талантите, които мислят извън утвърдените рамки.

Несъответствие с реалните нужди на пазара

Киряков предупреди, че моделът на заучаване е в противоречие с изискванията на съвременния трудов пазар. Докато институциите често поставят акцент върху гарантирано качество на резултатите, това според него може да подготви ученици с ограничени функционални умения. Той обясни, че бъдещият пазар ще намали нуждата от хора, които повтарят едно и също действие по един и същ начин, и ще увеличи търсенето на тези, които могат да „измислят скрипта“ и да разбират смисъла зад задачите.

Като ключово наблюдение Киряков посочи, че в съвременните AI и технологични компании строго техническите специалисти — програмисти и анализатори — формират едва 30–40% от персонала. Останалата част от състава включва продуктов мениджмънт, търговци, маркетолози и други роли, които изискват емпатия и разбиране на потребителските нужди. Ако фирмата разчита само на тясно специализирани технически кадри, според него тя бързо ще удари „стъклен таван“.

Култура на изследване и приемане на грешките

Липсата на диалогична изследователска култура и страхът от грешки са сред бариерите за органично развитие, отбеляза Киряков. Той разрушава митa, че успехът в Силициевата долина настъпва внезапно, и подчерта, че зад всяка успешна иновация стоят години изследвания, търсене на финансиране, дизайн мислене и многократни проби и грешки.

Необходими промени в учебните практики

Освен проблемите в точните науки, гостът критикува и методологията при преподаването на български език и литература. Той смята, че фокусът върху синтетична академична граматика и цели от XIX век не дава функционални умения за ученици, които няма да се занимават професионално с езикознание. Киряков сравни подхода с абсурдността на опит да се научат бебетата да проговарят по твърде сложен академичен модел.

В същото време той призна и позитивни тенденции: повишаващ се статус на учителската професия и модернизация на училищната инфраструктура.

Роля на висшите училища и философията

За висшето образование Киряков подчерта необходимостта университетите да съчетават теория и практика и да предлагат съвременна организация на обучението. Той нарече изучаването на философия важна както в училище, така и в университета, но не като суха историческа дисциплина, а като средство за изграждане на диалектическо мислене.

Синхрон между образование и бизнес

За да има реален резултат, според госта е нужна по-качествена комуникация между образователните институции и работодателите за адаптиране на приоритетите и компетенциите. Ако страната не успее да изгради широка база от таланти със съвременни умения, рискът е да изостане в икономическото развитие.

Пълният коментар на Атанас Киряков е наличен във видеото от предаването.