Бизнесът търси иновации, не шаблонно обучение
В предаването „Диалог за бъдещето“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Явор Джонев Атанас Киряков, президент на Graphwise, предупреди,
В предаването „Диалог за бъдещето“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Явор Джонев Атанас Киряков, президент на Graphwise, предупреди, че българската образователна система не подготвя адекватно кадрите за високотехнологичния сектор. По думите му бързото развитие на изкуствения интелект и семантичните технологии изисква хора, които мислят критично и създават нови решения, а не следват стриктно заучени шаблони.
Шаблонното учене ограничава критичното мислене
Киряков посочи, че в много училища учебният процес наподобява наизустяване на протоколни скриптове, особено по предмети като математика. Според него методът насърчава повторение на идентични стъпки и „наказва“ всяко отклонение от предварително зададения ред, вместо да обяснява смисъла зад формулите и да дава свобода за мислене. Тази среда може да направи точните науки тежест за учениците и да ги отблъсне от научните дисциплини.
Като илюстрация гостът каза, че ако Алберт Айнщайн случайно беше ученик в подобна система, тя вероятно щеше да го отблъсне от физиката. Тази аналогия подчертава риска от пропускане на талантите, които мислят извън утвърдените рамки.
Несъответствие с реалните нужди на пазара
Киряков предупреди, че моделът на заучаване е в противоречие с изискванията на съвременния трудов пазар. Докато институциите често поставят акцент върху гарантирано качество на резултатите, това според него може да подготви ученици с ограничени функционални умения. Той обясни, че бъдещият пазар ще намали нуждата от хора, които повтарят едно и също действие по един и същ начин, и ще увеличи търсенето на тези, които могат да „измислят скрипта“ и да разбират смисъла зад задачите.
Като ключово наблюдение Киряков посочи, че в съвременните AI и технологични компании строго техническите специалисти — програмисти и анализатори — формират едва 30–40% от персонала. Останалата част от състава включва продуктов мениджмънт, търговци, маркетолози и други роли, които изискват емпатия и разбиране на потребителските нужди. Ако фирмата разчита само на тясно специализирани технически кадри, според него тя бързо ще удари „стъклен таван“.
Култура на изследване и приемане на грешките
Липсата на диалогична изследователска култура и страхът от грешки са сред бариерите за органично развитие, отбеляза Киряков. Той разрушава митa, че успехът в Силициевата долина настъпва внезапно, и подчерта, че зад всяка успешна иновация стоят години изследвания, търсене на финансиране, дизайн мислене и многократни проби и грешки.
Необходими промени в учебните практики
Освен проблемите в точните науки, гостът критикува и методологията при преподаването на български език и литература. Той смята, че фокусът върху синтетична академична граматика и цели от XIX век не дава функционални умения за ученици, които няма да се занимават професионално с езикознание. Киряков сравни подхода с абсурдността на опит да се научат бебетата да проговарят по твърде сложен академичен модел.
В същото време той призна и позитивни тенденции: повишаващ се статус на учителската професия и модернизация на училищната инфраструктура.
Роля на висшите училища и философията
За висшето образование Киряков подчерта необходимостта университетите да съчетават теория и практика и да предлагат съвременна организация на обучението. Той нарече изучаването на философия важна както в училище, така и в университета, но не като суха историческа дисциплина, а като средство за изграждане на диалектическо мислене.
Синхрон между образование и бизнес
За да има реален резултат, според госта е нужна по-качествена комуникация между образователните институции и работодателите за адаптиране на приоритетите и компетенциите. Ако страната не успее да изгради широка база от таланти със съвременни умения, рискът е да изостане в икономическото развитие.
Пълният коментар на Атанас Киряков е наличен във видеото от предаването.



