Света

Бивш агент на ЦРУ: Тръмп атакува Иран заради лични и политически интереси

Бивш агент: атаката срещу Иран е мотивирана от лични интереси Бившият агент на ЦРУ Андрю Бустаманте заяви в подкаста

Бивш агент на ЦРУ: Тръмп атакува Иран заради лични и политически интереси

Бивш агент: атаката срещу Иран е мотивирана от лични интереси

Бившият агент на ЦРУ Андрю Бустаманте заяви в подкаста „EverydaySpy“, че според него нападението срещу Иран е по-скоро продукт на пропагандна кампания и лични амбиции на американския президент, отколкото резултат от реална ядрена заплаха. По думите му публичен документ, използван от членове на Конгреса за финансиране на разузнавателни операции, не подкрепя тезата за разработване на оръжия за масово унищожение от Иран.

Бустаманте допълни, че документът, публикуван на 25 март миналата година, „ясно показва, че Иран не разработва оръжия за масово унищожение, че няма планове да увеличи или подобри обогатяването на уран и че може да е в ранните етапи на изследване и разработване на химически и биологични оръжия“.

Хронология и ескалация на конфликта

Според представената информация, миналата събота, 28 февруари, Съединените щати и Израел започнаха офанзива с цел сваляне на режима на аятоласите в Иран. Операцията, озаглавена „Епична ярост“, се е засилила през последните часове, като в хода ѝ са потънали около дузина кораба, опитали да поставят мини в Ормузкия проток — важен търговски воден път. В резултат на кампанията е загинал Али Хаменей, а синът му е бил ранен и е поел властта въпреки вътрешната опозиция в страната.

Бустаманте отбелязва, че след началото на военните действия финансовите пазари по света са реагирали остро — в първите дни акциите спаднали, но изявление на президента, че войната ще приключи „скоро“, е довело до възстановяване на основните борсови индекси.

Контраст между публичните обяснения и официалните документи

Бившият агент подчертава несъответствия между това, което е съобщено публично, и официалните документи на националното разузнаване. Той посочва, че въпреки публичните обвинения — например през юни 2025 г., когато САЩ са бомбардирали Иран с твърдението, че иранските съоръжения във Фордоу обогатяват уран до или над военни нива — официалният документ, който би трябвало да насочва действията на разузнавателните служби, не подкрепяше тези твърдения.

Според Бустаманте това подсказва, че част от аргументите за военното вмешателство може да имат други мотиви, включително лични и политически цели на президента.

Политически мотиви и „печелене на победи“

Андрю Бустаманте заяви, че поведението на президента е частично обяснимо с желанието му да „печели колкото се може повече победи“ и да остави силен личен отпечатък — повече като защита на личното си наследство и марката, отколкото като изпълнение на националноотбранителни приоритети. Той характеризира администрацията като търсеща „лесни препятствия“ и дава за пример намесата във Венецуела като въпрос, който според него не е проблем на националната сигурност.

Защо САЩ и Израел действат заедно

Бустаманте обяснява, че съюзът между САЩ и Израел в конфликта с Иран има практическа цел: Израел да държи Иран „под контрол“, което позволява на САЩ да избягват директно да рискуват американски животи и ресурси. Той посочва и факта, че в региона има съюзници като Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Йордания, които обграждат Иран и теоретично биха могли да поемат част от напрежението.

Оценките на разузнаването

Бустаманте припомня, че ежегодно няколко агенции, включително ЦРУ, извършват национални оценки на глобалните заплахи, които биха могли да засегнат САЩ. Тези доклади се изпращат до Службата на директора на националното разузнаване (ODNI), която ги анализира и прави окончателна оценка на най-опасните рискове. По думите му нито документите на Министерството на отбраната, нито Стратегията за национална сигурност на Белия дом изтъкват Иран като приоритетна заплаха за националната сигурност, което допълнително поражда въпроси около мотивите за военната намеса.

В заключение, според Бустаманте, атаката срещу Иран трябва да се разглежда и през призмата на политическите амбиции и публичната комуникация на президента, а не само като реакция на непосредствена военна опасност.