Билял Ердоган като наследник: реалистичен ли е сценарият в Турция?

Нарастващи спекулации за бъдещето на властта

Последните седмици в турската публична сфера се разгорещиха дискусии дали по-малкият син на президента Реджеп Тайип Ердоган може да стане негов приемник. Повод за спекулациите са усилено медийно отразяване на Билял Ердоган и активност в социалните мрежи, които според наблюдатели целят да го представят като политически играч, а не само като „син на президента“.

В публикации се твърди, че в управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) въпреки липсата на официални разговори „на висок глас“ вече се правят подготовки за бъдещ лидер. Това поражда въпроси за степента на подкрепа за Билял в партийния апарат и за възможността наследяването да приеме семейни форми, сходни с модели от други страни в региона.

Позициите на самия Билял и реакции от политическата среда

Самият Билял Ердоган в интервю за руската агенция ТАСС заяви, че няма амбиция да стане президент и че по-скоро се занимава с неправителствена дейност в областта на образованието и културата. Той каза, че предпочита да бъде лидер, който „вдъхновява младите“ и да работи за „съхранение и предаване на културата на новите поколения“.

Въпреки това някои бивши и настоящи партийни фигури открито обсъждат идеята той да поеме поста след завършване на мандата на баща си. Бившият депутат на ПСР Мехмет Метинер защитява наследствената опция и посочва, че критиците използват двойни стандарти, като отбелязва, че „синовете на други бащи“ успешно заемат високи държавни длъжности.

В опозиция към тази линия стои един от основателите на ПСР Бюлент Арънч. Той припомня, че традицията на преход от баща към син не е характерна за републиканската турска политика и подчертава, че изборът на следващ кандидат-президент може да е изненадващ, предвид стила на настоящия лидер.

Анкети и обществена подкрепа

Цитирано проучване сред 2 386 респонденти, проведено от социологическа агенция „Рефлекс“ през декември, поставя Билял на трето място сред възможни наследници в управлението. На първо място е министърът на външните работи Хакан Фидан с 33,4%, следван от бившия вътрешен министър Сюлейман Сойлу с 32,5%. Билял получава 14,2% подкрепа, а на четвърто място е зетът на президента Селчук Байрактар — с 12,9%. Байрактар е описан в проучването като архитект на турските системи за безпилотни самолети и председател на борда на фирма за високотехнологична военна техника.

Тези числа показват, че въпреки видимата информация и медийното присъствие, подкрепата за семеен приемник остава ограничена спрямо други силни фигури в управлението.

Символични прояви и политическа динамика

Едно от събитията, което бе посочено като индикатор за подкрепа към Билял, е пропалестинският митинг на 1 януари на мост Галата в Истанбул, в чиито организатори беше и той. Митингът е имал подкрепата на редица партийни функционери и настоящи и бивши министри — сред тях фигури от министерствата на правосъдието, земеделието, здравеопазването и търговията. В същото време на мероприятието липсваха някои авторитетни имена от ПСР и съюзническата Партия на националистическото действие, което свидетелства за разбивки в нивото на подкрепа.

Наблюдатели обръщат внимание и на появите на Билял до баща си при срещи с чуждестранни лидери и на активната му позиция по въпроса за Газа, което засилва съмненията, че той може да „загрява“ за политическа роля.

Какво следва преди 2028 г.

До следващите президентски и парламентарни избори остават „малко повече от две години“, което според анализите дава достатъчно време за промени в политическите планове. Възможността Билял да стане председател на ПСР и евентуално кандидат за президент не може да бъде напълно изключена, но нейният реален шанс ще зависи от партийни интереси, обществената подкрепа и способността да се противопостави на потенциални силни опоненти.

Дали Турция ще преживее династичен трансфер на власт или след 2028 г. ще настъпи „постердоганова“ ера — тези въпроси остават отворени и ще бъдат решавани в следващите месеци и години.