БФБ да се учи от Полша и Румъния

Основна идея

Българската фондова борса трябва да се ориентира към включване на повече публични компании от енергетиката, промишлеността и комуналните услуги, включително такива с държавно участие, за да привлече вниманието на чуждестранни инвеститори. Това мнение изрази Георги Георгиев, портфолио мениджър в „Карол Кепитъл Мениджмънт“, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Цветослав Цачев.

Защо този подход?

Според Георгиев компании от изброените сектори са сред бенефициентите в настоящата среда и биха представлявали относително сигурно убежище за инвеститорите. Те също така създават апетит у чуждестранните участници, които търсят експозиция към енергийни и индустриални активи в региона. Авторът на коментара посочи, че подобен набор от компании отличава фондовите пазари в Полша и Румъния.

Необходими реформи в корпоративното управление

Георгиев подчерта необходимостта българските дружества да подобрят корпоративното си управление, като се вземе пример от Словения и страни от Западните Балкани. По-добри управленски практики ще помогнат за повишаване на доверието на институционалните и чуждестранни инвеститори и ще увеличат шансовете тези компании да бъдат листнати и търгувани активно.

Какво се случи през януари на БФБ

Анализаторът коментира силния ръст на борсата през януари, но посочи, че е трудно да се приписва този растеж изцяло на ефекта от приемането на еврото. Пазарът по принцип показва корелация с периодични силни възходи в началото на годината, допълни той. Конвертирането на валутата доведе до бързо нарастване на цените по отделни позиции и значителен интерес от дребни инвеститори — броят акционери по много емисии се увеличи.

Корекции и реакция на различните типове инвеститори

Резките поскъпвания на някои компании предизвикаха последващи разпродажби. Георгиев отбеляза, че при мнозина фундаментът остава здрав, като даде пример с „Шелли“, чиято корекция беше засилена от негативни коментари в социалните мрежи от влиятелен инвеститор, който обяви излизане от позицията си. Това доведе до допълнителни разпродажби от чуждестранни участници.

Анализът сочи, че няма масово влизане на нови чуждестранни играчи на българския пазар; тези, които вече са активни, действат двупосочно — бързо влизат и затварят печалби, но и напускат при лоши новини. В същото време дребните инвеститори изглеждат по-дългосрочно ориентирани и не масово продават при спадове, като част от тях вероятно ще увеличат експозицията си при корекции.

Централна и Източна Европа — възможност за растеж

Георгиев оцени пазарите в Централна и Източна Европа като по-привлекателни от Западна Европа по отношение на перспективи за растеж и по-подценени спрямо американските пазари. Той посочи, че повишаването на разходите за отбрана в Европа ще подкрепи редица местни компании, а ниските пазарни съотношения правят експозицията към тези пазари оправдана.

Водещите емисии в Румъния, Полша, Чехия и Унгария често са в енергийния сектор и в момента се възползват от геополитическите обстоятелства; и банковият сектор демонстрира добро представяне. Недостатъчната ликвидност остава проблем, но се очаква при евентуален спад местни институционални инвеститори, като пенсионни фондове в Полша и Румъния, да смекчат ефектите от продажбите на големи чуждестранни играчи.

Перспективи пред „Шелли” и заключение

По думите на Георгиев през следващите две–три тримесечия „Шелли” трябва да покаже с финансови резултати, че оперативните ѝ перспективи остават добри и да опровергае опасенията за негативни ефекти при продажбите и вземанията си. В заключение, пазарът има потенциал, но е чувствителен към геополитически и краткосрочни сигнали.

Материалът има информационна стойност и не е препоръка за вземане на инвестиционно решение!