Берлинале заема специално място в сърцето на Мишел Йео

Мишел Йео бе отличена с почетна „Златна мечка“

Мишел Йео заяви пред Ройтерс, че Международният филмов фестивал в Берлин винаги й е бил особено близък. На церемонията по откриването актрисата получи почетната „Златна мечка“ за цялостен принос в киното, с което стана първата азиатка носителка на тази чест, присъединявайки се към имена като Мартин Скорсезе и Тилда Суинтън.

През кариерата си, която обхваща четири десетилетия, Йео е печелила редица престижни отличия, включително „Оскар“ и „Златен глобус“. По думите ѝ, получаването на „Оскар“ за „Всичко навсякъде наведнъж“ през 2023 г. е било „благословия“, но това признание отразява постижение само в рамките на един филм. На 63 години тя подчерта, че наградата на Берлин оценява дългогодишната ѝ отдаденост и издръжливост в професията.

Йео си спечели международна популярност още през възхода на хонконгските екшън филми през 80-те и 90-те години. Световната сцена я забеляза с участието ѝ във филма от поредицата за Джеймс Бонд „Винаги ще има утре“ от 1997 г., а три години по-късно последва и „Тигър и дракон“, които допринесоха значително за нейната кариера извън Хонконг.

Актрисата припомни, че Берлин е първият голям фестивал, който я е поканил в жури през 1999 г. Този опит, според нея, е разширил погледа ѝ към международното кинопроизводство и е стимулирал интереса ѝ към проекти извън родния й пазар.

Видимост и отговорност

Йео отбеляза, че присъждането на награда от такъв ранг изпраща силно послание: хора, които приличат на нея, ще бъдат признати, ще станат по-видими и ще бъдат чути. Тя добави, че това носи и отговорност — артистите трябва да се застъпват и да използват гласа си, за да гарантират, че техните истории и перспективи достигат до публиката.

В контекста на кариерата ѝ тя посочи и борбата с клишетата и стереотипите, с които често се сблъскват азиатските актьори, особено в международното кино.

Шахърбану Садат и нов поглед към Афганистан

На откриването на Берлинале режисьорката Шахърбану Садат представи романтичната комедия „Няма добри мъже“ (No Good Men). Тя използва събитието, за да обсъди начина, по който световното кино често представя Афганистан — предимно в тъжен и едностранчив образ.

Садат отбеляза пред Ройтерс, че когато международни режисьори правят филми за страната, продукциите често са „много тъжни“. По-нататък тя поясни, че ежедневието на афганистанците не е едноизмерно: те преживяват както тъга, така и радост, и това трябва да намира отражение в разказите за тях.

Режисьорката, която живее в Хамбург след бягството си от Афганистан след превземането на Кабул от талибаните през 2021 г., разказа, че „Няма добри мъже“ е заснет изцяло в Германия. Въпреки това тя се надява филмът да стигне и до аудиторията в Афганистан — макар и хората там да трябва да намерят начин да го гледат.

Зародаващо се афганистанско кино

Садат посочи, че тя и други афганистански режисьори, много от които работят извън страната, се опитват да решат какви истории да разказват в рамките на нарастващата национална кинематография. Тя вижда своя проект като шанс да коригира доминиращите, мрачни представи и да покаже по-пълен, по-човешки образ на афганистанския живот.

Комбинацията от честта за Мишел Йео и откриването с филм на Шахърбану Садат очертава фестивала като сцена, където лични постижения и социално-ангажирани разкази се срещат, с цел да разширят разнообразието и дълбочината на международния кинодискурс.